Денометър 5½ – Легометър
Пепси и Мария се разхождаха из Барселона. Вече се смрачаваше, но Пепси беше спрял пред магазина на LEGO и, опрял буза на витрината, разглеждаше миниатюрите на Саграда Фамилия и другите забележителности на града.
Погледът му попадна върху влакче, което се движеше между макетите. Един от вагоните мина покрай него и Пепси присви очи.
„8906D“.
Приведе се още по-близо до стъклото. Познаваше този вагон. Беше негово творение.
Вътре седяха две LEGO фигурки, направени досущ като героините му — Чери и Аби. Чери имаше едно ангелско и едно дяволско крило, а косата ѝ беше разделена на две половини в различни цветове. До Аби седеше котка. Дългата ѝ лилава коса изсветляваше до бяло в краищата.
— Това не е възможно — промълви Пепси. — Бочо, виж!
Роботът долетя до рамото му и насочи антените си към витрината.
— Сканирам. Влак, вагон, две подозрително познати фигурки… Поздравления, Пепси. Някой печели от въображението ти. Засега ти си единственият, който не го прави.
Отвътре се чу ръкопляскане.
Стъклото под бузата на Пепси поддаде като вода. Той загуби равновесие, протегна ръце и се стовари в магазина.
За миг остана неподвижен. После се надигна на лакти и се огледа. Дори за неговите стандарти това беше прекалено.
Макетите се движеха. Една фигурка завъртя глава към него. Друга вдигна ръка. Отнякъде се разнесе ситно пластмасово тракане — първо от една полица, после от всички. Пепси бавно се изправи. Целият магазин оживяваше.
— Бочо… какво е това?
Антените на робота потрепнаха. Той насочи скенера си към най-близката фигурка, после към влака, после към витрината зад тях.
— Засичам движение без механизъм, пластмаса със собствена воля и витрина, която току-що се отказа от задълженията си на твърдо тяло. Не засичам фаза на сън. Което е жалко. Не засичам и Мария. От другата страна на стъклото няма никой.
Бочо замълча за секунда. От корпуса му се чу кратко избръмчаване.
— Системата иска да отбележа кое от тези неща е необичайно. Търся бутона „Всичко“.
— Бочо!
— Тук съм. Само не настъпвай местните. Обикновеното LEGO боли като го настъпиш. За това още нямам данни.
Лампата в магазина угасна.
За миг всичко потъна в мрак. После една след друга започнаха да проблясват светлини — от прозорците на миниатюрните сгради, от вагоните, от играчките по рафтовете.
Фигурките на Чери и Аби изскочиха от влака.
— Сега ще видиш ти! — извика Аби. — Ще ни разиграваш в тая твоя история, а?
— Няма да стане! — добави Чери и разпери двете си различни крила.
— Ние сме дяволи! — извикаха в един глас.
От рафта с пиратските кораби се разви въже. Двете го завъртяха като ласо и го метнаха към Пепси. Примката се стегна около тялото му. Фигурките запънаха малките си крака и задърпаха.
Пепси залитна, опря пети в пода и хвана въжето.
— Бочо, намеси се! Покажи, че си полезен…
— За протокола: в момента губиш дърпане на въже срещу две фигурки с общо тегло…
Бочо се устреми напред, но от един рафт излетя LEGO паяжина. Улучи го и го залепи в ъгъла между стената и шкафа. Само антените му останаха да стърчат.
— …няма значение. Оттеглям забележката.
Роботът избръмча и опита да се освободи. Паяжината изтрака, но не поддаде.
— Това е нетипично — измънка той. — Пластмасова паяжина не би трябвало да има по-добри задържащи свойства от монтажна пяна.
Пепси още удържаше въжето, когато макетът на Саграда Фамилия се освети. Вратата му бавно се отвори.
Отвътре излезе конница.
LEGO фигурки в средновековни доспехи, въоръжени с копия, пришпориха пластмасовите си коне право към него. По пода затракаха десетки малки копита.
— Е, казвай де! — провикна се Пепси към Бочо. — Това вече е цяла империя!
Към него полетя първият залп. Няколко копия се удариха в краката му, едно отскочи от гърдите му, останалите се разпиляха по пода.
Пепси се разсмя на глас.
— Само това не ми се беше случвало! Сигурно сънувам.
— Ако сънуваш, моля те, сънувай ме свободен — обади се Бочо от ъгъла.
Над тракането се извиси самотен боен вик:
— Аз, Бич, сега ще ти покажа кой е воинът между нас!
Пепси тъкмо беше разхлабил примката. Измъкна се от нея, изправи се и погледна надолу.
Пред него стоеше миниатюрният Бич.
Главата му беше обръсната, с дълга конска опашка отзад. В ръцете си държеше червен меч, огромен за размерите му, от средата на който гледаше драконово око.
Бич заби острието в пода.
По този знак конниците вдигнаха копията си за втори залп. В същия миг една от фигурките встрани драсна кибритена клечка — по-дълга от самата нея. Закрепи я към LEGO стрела и я изстреля след копията. Пламъчето прелетя между тях и те едно след друго лумнаха.
Пепси още се усмихваше, когато първото пламтящо копие го удари.
— Ау!
Второ парна ръката му. Трето се закачи за тениската. Той го изтръска, отстъпи и трескаво затупа дрехите си.
— Бочо! Тия парят!
Роботът завъртя свободната си антена към него.
— Актуализирам оценката: не е подходящо за деца под три години. Нито за автора.
Пепси вече се ядосваше на Бочо. Робот с толкова умения, който би трябвало да се справи с положението за секунди, стоеше залепен в ъгъла и коментираше.
— Бочо! Ще помогнеш ли, или ще си останеш част от обзавеждането?
— Опитвам се да подбера подходящия инструмент.
— Имаш всякакви инструменти!
— Именно. Това затруднява избора.
Аби и Чери метнаха ласото втори път. Примката падна на раменете на Пепси и двете дръпнаха. Той успя да освободи едната си ръка, сграбчи въжето и се завъртя. Фигурките се отлепиха от пода, описаха кръг във въздуха и полетяха към ъгъла на магазина.
Пепси разрита конниците от Бичоград. Пластмасови коне и ездачи се затъркаляха между макетите. Бич вдигна червения си меч, но един шамар го изпрати след останалите.
— Аз съм ви авторът! — извика Пепси. — Как смеете да ми се противопоставяте? И то в LEGO формат! Не ви ли е срам?
Разнесе се непознат вой.
Сякаш дракон.
Последва тежко пляскане на криле, придружено от тракане на пластмасови сглобки.
Пепси се обърна.
Зад него се издигаше огромен син дракон от LEGO. Крилете му се движеха бавно, на пресекулки, но го носеха право към Пепси.
— Аз, Зорзор, съм властелинът на този свят! Империята е моя! Бъди готов да понесеш последствията!
Пепси го зяпна.
— Сега… това кошмар ли е, или някой си прави подигравка с мен?
От ъгъла долетя приглушеното жужене на Бочо.
— Проверявам. Засега и двете версии обясняват защо само аз работя, а всички викат по мен.
Драконът разтвори челюсти. От пастта му изригна поток червени и оранжеви LEGO пламъци.
Този път Пепси не рискува. Приклекна рязко и огънят прелетя над главата му.
Точно тогава остър връх го бодна по задника.
— ААА!
Зад него стоеше Юзия. Миниатюрната му героиня стискаше дълго LEGO копие със син връх, който току-що беше забила в най-неподходящото място.
— Ето ти! Това е за Тар! Как можа да убиеш Тар?!
Пепси изскимтя и притисна удареното място.
— Това не е възможно…
— Напротив — обади се Бочо. — Тя е прочела историята. Има конкретни забележки.
Пепси направи няколко бързи крачки напред и замахна с крак към синия дракон.
Ритникът попадна точно.
Драконът се разпадна с оглушително тракане — но вместо на купчина части, по пода се посипаха малки сини дракончета. Те разпериха криле, надигнаха глави и до едно се обърнаха към Пепси.
Бочо избръмча от ъгъла:
— Отлично. Един голям проблем вече е трийсет малки. Продължавай, подходът обещава.
Пепси стисна юмруци.
— Аз ще ви покажа на вас!
И точно когато Пепси вече се чувстваше победител, лампите започнаха да премигват.
Той закрачи из магазина, решен да приключи с всичко това. Бочо долетя иззад рафтовете.
— А, ето те пак! Време е да се включиш, а не само да гледаш сеир!
— Не гледам сеир. Наблюдавам тактиката ти. Засега се състои основно в ритане на собственото ти творчество.
Пепси понечи да му отговори, но изведнъж загуби опора. Единият му крак пропадна.
Погледна надолу.
Миниатюрни мафиоти разкопаваха пода около обувката му и засипваха крака му с LEGO тухлички. Сред тях стоеше Сър Пиър Пайнт с лопата и старателно довършваше започнатото. Притисна последната тухличка, остави лопатата и вдигна миниатюрна снайперска пушка.
Изстрелът изтрака в коляното на Пепси.
— Никъде няма да ходите, сър! Лесна задача за Ми6. Ще станете поредното дърво в моята гора. Макар че във вашия случай… дървище би било по-точно.
Английският му акцент придаваше съвсем ненужна учтивост на заплахата.
Пепси се олюля. От другата страна към свободния му крак вече настъпваше цяла армия — орки, тролове, хора, бичоградци, а начело им отново беше Бич. Копия заваляха отвсякъде. Някои отскачаха от обувката му, други го бодяха, а горящите го караха да подскача на един крак.
Над главата му прелетяха Аби и Чери.
Между тях се люлееше въже.
Преди да успее да ги отблъсне, двете преметнаха примката през раменете му и я стегнаха под мишниците. Дръпнаха в противоположни посоки.
— Бочо! — изпъшка Пепси.
— Спокойно. Сега ще ти помогна.
Роботът се спусна към него.
Едва тогава Пепси забеляза сглобките по корпуса му. Антените. Малките кръгли издатини по пластмасата.
Този Бочо беше направен от LEGO.
От корпуса му се разгънаха две роботски ръчички и здраво хванаха Пепси за раменете.
— Така. Стой неподвижно.
— Това… не е възможно…
Пред него по пода се разнесе тракане.
Тухлички се плъзгаха една към друга, подскачаха и се съединяваха. Издигнаха се крака, тяло, ръце. Над тях се сглоби глава. Дълга пластмасова коса се спусна по раменете.
Готи.
Огромна LEGO фигура на Готи, с жътварска коса в ръката.
— Е, сега ще видиш дали Смъртта е пасивна — каза тя. — На мен ли ще даваш пасивна роля?!
Вдигна косата и замахна.
Пепси се дръпна, но LEGO Бочо стискаше раменете му. Въжето се опъна.
Последва удар.
Шамар.
Пепси отвори очи.
Беше надвесен през отворен прозорец.
На четвъртия етаж.
Около тялото му беше стегнат чаршаф. Мария го държеше отстрани, с едната ръка вкопчена в плата, а с другата — в рамото му.
— Как не те е срам да ми причиняваш такива главоболия! — извика тя и го дръпна навътре. — Аз се опитвам да спя, а ти насън тръгнал да скачаш през прозореца! И през цялото време бълнуваш за някакви LEGO битки! Ти петгодишен ли си?!
Пепси примигна.
Погледна чаршафа. После прозореца. После нея.
— Ама… те ме…
— Знаех си аз, че тия анимета, дето ги гледаш, ти влияят зле!
Той преглътна и се огледа за Бочо.
Роботът стоеше на шкафа. Светлините му бяха изгасени, антените — отпуснати. На дисплея му пишеше „РЕЖИМ НА ПОКОЙ“.
От говорителя се чуваше тихо, равномерно похъркване.
Пепси присви очи.
— Ах, ти, малък…
За частица от секундата на дисплея се появи надпис:
„Сънят е важен. Опитай със затворен прозорец.“
После екранът отново угасна.
