Люлин планина – връх Дупевица (или: Една любовна история с калта)
Тази година съм си поставил амбициозна цел – повече преходи с туристическо дружество „Рилски езера“. Първият за годината беше и първият зимен: Люлин планина и връх Дупевица.
София е наобиколена с планини, а аз… аз си знам само Витоша. Срам, но поправим. Люлин дойде точно навреме.
Оставихме колите под моста във Владая, до манастира „Св. Петка“, който, разбира се, беше заключен — класика. Група от около 20 ентусиасти, пълни с надежда, енергия и… все още чисти обувки.
Тръгнахме, минахме през новите „зелени жилища“ и навлязохме в гората.
И там ни чакаше тя.
Калта.
Не просто кал.
Зимна, лепкава, засмукваща душата кал.
От онази, която не просто цапа обувките, а влиза в личния ти живот.
За първи път газех в толкова кал през зимата, с тежки зимни обувки, които ставаха все по-тежки с всяка крачка. В един момент вече не бях сигурен дали ходя, или обработвам оризово поле в Югоизточна Азия.
По пътя срещнахме човек, който гледаше кучета в нещо като вила. Кучетата бяха вързани (слава богу), а той ни разказа разни истории. Честно казано, не помня какви — опитвах се да спася обувките си психически.
След около километър дойде първата дилема:
Пътека нагоре или път?
Аз и още едно момче, в пристъп на фалшив оптимизъм и самочувствие, решихме:
— Айде по пътя, ще избегнем калта. ХА. ХА. ХА.
Пътят се оказа заледен на места, по-дълъг и изобщо — класическото решение тип „да си усложним живота сами“. Удължихме маршрута с над километър. Кармата просто си водеше бележки.
Събрахме се всички малко преди старото КПП. Там някога е имало военна база, а сега — руини, които идеално пасваха на вътрешното ми състояние след калния маратон.
От КПП-то до върха ни чакаха още 20–30 минути. Люлин да е ниска планина, ама времето реши да ни направи атмосфера — сняг, мъгла, студ. И изведнъж… магия.
Истински зимен преход. Бяло, тихо, красиво.
И — най-важното — без кал. Почти просълзих.
Снимки на връх Дупевица и айде към следващата цел — връх Добринова скала. Там мъглата се вдигна и гледките избухнаха. Копитото, Витоша — величествена, снежна, сякаш казва:
„Вие там в калта ли се пързаляхте по-рано?“
Решихме да направим кръгов маршрут на слизане. Пътеката беше приятна, снежна, мека. В един момент всички вътрешно бяхме на по 8 години и ни се искаше да се пуснем по дупе по склона или да извадим шейна от раницата.
(Защо никой не носи шейна на зимен преход? Пропуск в туристическата култура.)
Планината се оказа добре маркирана — синя, зелена, червена маркировка. Истинска цивилизация! След около час трябваше да стигнем до параклисче за обяд, а после и до манастира „Св. св. Кирил и Методий“.
Тук идва втората ми гениална идея за деня.
Аз и Никола, понеже сме „бързаците“, решихме да минем по „алтернативна“ пътека. Водехме групата с 30 минути преднина. Чувствахме се като откриватели. Пионери. Планински вълци.
И тогава…
Калта се върна.
И този път беше лично.
Нямам спомен друг път да съм газил толкова. Това не беше ходене, това беше борба за оцеляване на обувки, чест и сухи чорапи. Наложи се да се върнем около километър назад с подвити опашки, за да чакаме групата при манастира.
До манастира срещнахме мъж и жена. Попитахме ги дали това наистина е манастирът. Мъжът носеше транспортна кутия за котки.
Оказа се, че не били сигурни за манастира, защото той бил изгубил котката си преди 10 дни… и още я търсел.
В този момент просто приех, че денят е написан от сценарист с много особено чувство за хумор.
Групата се събра, направихме снимки, а после се отбихме в хижа „Бонсови поляни“. Чай. Топло. Столове. Цивилизация. Любов.
Още около час и бяхме при колите.
Равносметката:
~20 км общо
~13 км в кал
100% приключение
Неприятно? Да.
Уморително? О, да.
Бих ли го повторил? …Вероятно да.
Защото освен калта, имаше смях, сняг, гледки и готини хора.
А и още една отметната планина по пътя към първенците на 39-те български планини.
Само следващия път…
ще преговарям с калта предварително.
| № | Планина | Най-висок връх (първенец) | Височина (м) |
|---|---|---|---|
| 1 | Рила | Мусала | 2925,4 |
| 2 | Пирин | Вихрен | 2914,3 |
| 3 | Стара планина | Ботев | 2375,9 |
| 4 | Витоша | Черни връх | 2290 |
| 5 | Осоговска планина | Руен | 2251,3 |
| 6 | Славянка | Гоцев връх | 2212,6 |
| 7 | Родопи | Голям Перелик | 2190,2 |
| 8 | Беласица | Радомир | 2029,2 |
| 9 | Влахина планина | Кадийца | 1924,1 |
| 10 | Малешевска планина | Ильов връх | 1802,5 |
| 11 | Кървав камък | Било | 1737,1 |
| 12 | Милевска планина | Милевец | 1732,6 |
| 13 | Руй | Руй | 1705,6 |
| 14 | Огражден (България) | Билска чука | 1643,6 |
| 15 | Средна гора | Богдан | 1603,4 |
| 16 | Лисец | Връшник | 1500,2 |
| 17 | Чудинска планина | Арамлия | 1496,4 |
| 18 | Конявска планина | Виден | 1487,1 |
| 19 | Ерулска планина | Големи връх | 1480,5 |
| 20 | Верила | Голям Дебелец | 1414,5 |
| 21 | Любаш | Любаш | 1398,6 |
| 22 | Парамунска планина | Стража | 1388,8 |
| 23 | Кобилска планина | Бели камък | 1362* |
| 24 | Плана | Манастирище | 1337,4 |
| 25 | Еловишка планина | Плоча | 1329,4 |
| 26 | Земенска планина | Тичак | 1294,9 |
| 27 | Люлин | Дупевица | 1255,8 – Днес бяхме тук! |
| 28 | Стъргач (България) | Безименен връх | 1249,4 |
| 29 | Ездимирска планина | Големи връх | 1219,1 |
| 30 | Пенкьовска планина | Конски връх | 1187,1 |
| 31 | Завалска планина | Китка | 1180,7 |
| 32 | Рудини | Сирищнишка Рудина | 1172,1 |
| 33 | Голо бърдо | Ветрушка | 1157,7 |
| 34 | Гребен (България) | Голеш | 1156,5 |
| 35 | Вискяр | Чеканска чука | 1135,6 |
| 36 | Черна гора | Тумба | 1129,1 |
| 37 | Боздаг (България) | Чиплакбаир | 1090,8* |
| 38 | Сакар | Вишеград | 856,1 |
| 39 | Странджа (България) | Голямо Градище | 709,6* |