Продължете към съдържанието

39: Люлин планина и връх Дупевица (или: Една любовна история с калта)

Люлин планина – връх Дупевица (или: Една любовна история с калта)

Тази година съм си поставил амбициозна цел – повече преходи с туристическо дружество „Рилски езера“. Първият за годината беше и първият зимен: Люлин планина и връх Дупевица.
София е наобиколена с планини, а аз… аз си знам само Витоша. Срам, но поправим. Люлин дойде точно навреме.

Оставихме колите под моста във Владая, до манастира „Св. Петка“, който, разбира се, беше заключен — класика. Група от около 20 ентусиасти, пълни с надежда, енергия и… все още чисти обувки.

Тръгнахме, минахме през новите „зелени жилища“ и навлязохме в гората.
И там ни чакаше тя.

Калта.

Не просто кал.
Зимна, лепкава, засмукваща душата кал.
От онази, която не просто цапа обувките, а влиза в личния ти живот.

За първи път газех в толкова кал през зимата, с тежки зимни обувки, които ставаха все по-тежки с всяка крачка. В един момент вече не бях сигурен дали ходя, или обработвам оризово поле в Югоизточна Азия.

По пътя срещнахме човек, който гледаше кучета в нещо като вила. Кучетата бяха вързани (слава богу), а той ни разказа разни истории. Честно казано, не помня какви — опитвах се да спася обувките си психически.

След около километър дойде първата дилема:
Пътека нагоре или път?

Аз и още едно момче, в пристъп на фалшив оптимизъм и самочувствие, решихме:
— Айде по пътя, ще избегнем калта. ХА. ХА. ХА.

Пътят се оказа заледен на места, по-дълъг и изобщо — класическото решение тип „да си усложним живота сами“. Удължихме маршрута с над километър. Кармата просто си водеше бележки.

Събрахме се всички малко преди старото КПП. Там някога е имало военна база, а сега — руини, които идеално пасваха на вътрешното ми състояние след калния маратон.

От КПП-то до върха ни чакаха още 20–30 минути. Люлин да е ниска планина, ама времето реши да ни направи атмосфера — сняг, мъгла, студ. И изведнъж… магия.
Истински зимен преход. Бяло, тихо, красиво.
И — най-важното — без кал. Почти просълзих.

Снимки на връх Дупевица и айде към следващата цел — връх Добринова скала. Там мъглата се вдигна и гледките избухнаха. Копитото, Витоша — величествена, снежна, сякаш казва:
„Вие там в калта ли се пързаляхте по-рано?“

Решихме да направим кръгов маршрут на слизане. Пътеката беше приятна, снежна, мека. В един момент всички вътрешно бяхме на по 8 години и ни се искаше да се пуснем по дупе по склона или да извадим шейна от раницата.
(Защо никой не носи шейна на зимен преход? Пропуск в туристическата култура.)

Планината се оказа добре маркирана — синя, зелена, червена маркировка. Истинска цивилизация! След около час трябваше да стигнем до параклисче за обяд, а после и до манастира „Св. св. Кирил и Методий“.

Тук идва втората ми гениална идея за деня.

Аз и Никола, понеже сме „бързаците“, решихме да минем по „алтернативна“ пътека. Водехме групата с 30 минути преднина. Чувствахме се като откриватели. Пионери. Планински вълци.

И тогава…

Калта се върна.

И този път беше лично.

Нямам спомен друг път да съм газил толкова. Това не беше ходене, това беше борба за оцеляване на обувки, чест и сухи чорапи. Наложи се да се върнем около километър назад с подвити опашки, за да чакаме групата при манастира.

До манастира срещнахме мъж и жена. Попитахме ги дали това наистина е манастирът. Мъжът носеше транспортна кутия за котки.
Оказа се, че не били сигурни за манастира, защото той бил изгубил котката си преди 10 дни… и още я търсел.

В този момент просто приех, че денят е написан от сценарист с много особено чувство за хумор.

Групата се събра, направихме снимки, а после се отбихме в хижа „Бонсови поляни“. Чай. Топло. Столове. Цивилизация. Любов.

Още около час и бяхме при колите.

Равносметката:
~20 км общо
~13 км в кал
100% приключение

Неприятно? Да.
Уморително? О, да.
Бих ли го повторил? …Вероятно да.

Защото освен калта, имаше смях, сняг, гледки и готини хора.
А и още една отметната планина по пътя към първенците на 39-те български планини.

Само следващия път…
ще преговарям с калта предварително.

ПланинаНай-висок връх (първенец)Височина (м)
1РилаМусала2925,4
2ПиринВихрен2914,3
3Стара планинаБотев2375,9
4ВитошаЧерни връх2290
5Осоговска планинаРуен2251,3
6СлавянкаГоцев връх2212,6
7РодопиГолям Перелик2190,2
8БеласицаРадомир2029,2
9Влахина планинаКадийца1924,1
10Малешевска планинаИльов връх1802,5
11Кървав камъкБило1737,1
12Милевска планинаМилевец1732,6
13РуйРуй1705,6
14Огражден (България)Билска чука1643,6
15Средна гораБогдан1603,4
16ЛисецВръшник1500,2
17Чудинска планинаАрамлия1496,4
18Конявска планинаВиден1487,1
19Ерулска планинаГолеми връх1480,5
20ВерилаГолям Дебелец1414,5
21ЛюбашЛюбаш1398,6
22Парамунска планинаСтража1388,8
23Кобилска планинаБели камък1362*
24ПланаМанастирище1337,4
25Еловишка планинаПлоча1329,4
26Земенска планинаТичак1294,9
27ЛюлинДупевица1255,8Днес бяхме тук!
28Стъргач (България)Безименен връх1249,4
29Ездимирска планинаГолеми връх1219,1
30Пенкьовска планинаКонски връх1187,1
31Завалска планинаКитка1180,7
32РудиниСирищнишка Рудина1172,1
33Голо бърдоВетрушка1157,7
34Гребен (България)Голеш1156,5
35ВискярЧеканска чука1135,6
36Черна гораТумба1129,1
37Боздаг (България)Чиплакбаир1090,8*
38СакарВишеград856,1
39Странджа (България)Голямо Градище709,6*

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *