Мечта
Когато луната изгрява,
небето нощем чудно става.
Вълците вият своя песен,
някъде звяр пак ръмжи.
Сърца се пукат, кръв вибрира,
една дума — по-остра от секира.
Една мисъл — по-красива от дъга,
а тя, мечтата, тихомълком бди сега.
Гледа сребърното езеро,
облечена в бяло — чака го.
Коси златисти вятър вее,
а тишината с нея тлее.
Духовете мълчаливо я следят,
копнеят плътта ѝ да пленят.
Но тя — мечтата — вярна е,
сърцето ѝ не ще да се даде.
Днес ще чака. Утре — пак.
Ще чака там, сама, в мрак.
А верният… това съм аз —
глупакът, влюбен в мечта.
„Мечта“ е стихотворение, което написах преди много години. Тогава бях тийнейджър и работех върху първата книга от поредицата „Империята на Дракона“. В нея бях решил преди ключови събития да присъстват стихове, които да загатват емоцията и съдбата на героите. Сега, преди публикуването, направих и последна редакция на този стих.
Той е посветен на Мендер и срещата му с Роз край мъгливото, самотно езеро. Любовта между тях обаче е трагична — в нея има тайни, интрига и корист. Истински влюбен остава единствено Мендер, а сърцето му е разбито от измама.
Но животът има свой начин да връща дълговете — и още в първата книга Мендер ще получи възможност да даде своя урок на Роз.
Мечта (Втора версия)
Мечта
Когато луната изгрява,
небето нощем чудно става.
Вълците вият своя песен,
някъде звярът пак ръмжи.
Сърца се пукат, кръв вибрира,
една дума — по-остра от секира.
Една мисъл — по-красива от дъга,
а тя, мечтата, тихомълком бди сега.
Гледа тюркоазеното езеро,
облечена в бяло — чака го.
Коси сребристи вятър вее,
а тишината с нея тлее.
Духовете мълчаливо я следят,
копнеят плътта ѝ да пленят.
Но тя — на любовта — вярна е,
сърцето ѝ не ще да се даде.
Днес ще чака. Утре — пак.
Ще чака там, сама, в мрак.
А верният… това съм аз —
глупакът, влюбен в мечта.
Ала коя ли е сега тя…
Докато публикувах и редактирах „Мечта“, ми хрумна идея за алтернативен вариант. Добавих ред, който изцяло промени смисъла на стиха, и затова реших да оставя две версии. В едната главният герой преживява трагична любов, а в другата вече я е преодолял и продължава напред.