Снежна самодива
С чиста душа сама в мразовита тъмнина
Броди тихо, с гордост, във високата планина.
Изследва с кокетност и първичност гората,
Свенливо, нежно и изящно съзерцава света.Сякаш с криле копнее да се гмурне
в ледените, бездънни езера.
Вятърът смело се заиграва с дългата ѝ снага,
а всеки звяр милее пред нея да склони глава.Герои падат, горят, изправят се — умират,
само за да зърнат отново необятния ѝ чар.
Игличките в гората пазят я от всяка дяволита твар.Бял вълк за нея покорно би се подчинил,
със зелени очи тя променя и пленява съдби.
Този стих е писан през зимата или пролетта на 2023 година.
Показвах го на няколко дами и всяка от тях остана с усещането, че е посветен именно на нея. Истината е, че стихът няма конкретен адресат.
Той е вдъхновен от преживявания и приключения с красиви жени в планината, които постепенно оформиха в съзнанието ми идеалния образ на самодивата. Ледена принцеса — красива, мълчалива, присъстваща така, че сякаш открива света около себе си. Образ на жена, която всеки мъж би искал да закриля.
Първоначално си я представях със сини очи, но с времето се отказах от тази конкретика и оставих погледа ѝ отворен за въображението. В последната версия съзнателно избрах тя да бъде зеленоока — цвят, който за мен носи особена красота и дълбочина и допълнително подсилва въздействието на образа. Разбира се, познанството ми с такава жена в този етап от живота също е част от вдъхновението, макар и не в буквален, а в художествен смисъл.
Тя не е жена за всеки. Именно заради това около нея много мъже „изгарят“ — като метафора за невъзможното притежание.
Тя просто е там — чиста, силна и недостижима, пазеща себе си за избрания.
