Продължете към съдържанието

Златен демемврийски уикенд: Рожден ден, коледен банкет и опера

Рожден ден, коледен банкет и опера

Декември е месецът на банкетите! При мен се събраха цели три – освен фирмения, реших да отида и на този на групата ми за народни танци „Шопче“, както и да присъствам на рождения ден на ТД „Планински колектив“.

На 19-ти в офиса ни се проведе тематично коледно киберпънк парти, на 20-ти планът беше преход и нощувка в хижа Пробойница в Стара планина, а на 21-ви разбрах, че Ани има оперен концерт – и силно исках да я уважa.


Коледно парти в M2M Services

Това беше третото ми коледно парти в тази фирма. В предишната компания, в която работех като QA, подобна култура на фирмени събития липсваше. Когато постъпих в M2M, заварих чудесен тиймбилдинг – първото ми коледно парти беше на соц тематика.

Тук отново искам да благодаря на Екатерина Борисова, тогавашния водещ HR.
Кате, соц партито си остава ненадминато!

Тази година офисът на 4-ти етаж отново се разшири, което позволи парти с повече пространство. Темата беше киберпънк, но за съжаление не успях да се включа с визия. За сметка на това – нямам никакви забележки към алкохола: имаше коктейли и Black Johnny на воля.

Не прекалих, защото на следващия ден ми предстоеше пътуване до хижа. Вдигнахме наздравица няколко пъти, поговорихме си, имаше DJ и караоке игри. Някои колеги се включиха доста култово. Кетърингът не беше от най-любимите ми, но всичко беше свежо и вкусно.

За мен най-важното на подобни събития е да съм с екипа и да имам възможност да разговарям с хората. За мое щастие проведох много приятен разговор с човек, от когото не го очаквах. Видях и скъпите ми колежки, вече в майчинство – Катето и Нели. С тях винаги съм се разбирал най-добре – може би защото сме от едно тесто.


Втори рожден ден на ТД „Планински колектив“

Планът за събота беше да стана в 4 сутринта и да тръгна към хижа Пробойница, близо до гара Лакатник. Но тъй като се прибрах към 1 през нощта и все още бях контузен в краката след премеждията ми на връх Отовица, реших да отида само за празненството.

Оказа се, че Моника, съоснователка на колектива, също няма да участва в прехода, и тръгнахме заедно. Както често става – появи се и Карина Смирнова. Ако сте чели блога ми за приключенията в Румъния и мечките – същата Карина. Харесвам нейната компания, винаги има какво да си кажем… или да изпеем някоя руска песен.

Стигнахме точно за вечерята. Хижата е леснодостъпна с кола (препоръчително по-висока). Храната беше вкусна и бързо приготвена – повечето избраха свинско с кисело зеле, аз заложих на паниран кашкавал и овчарска салата. Кашкавалът много ми хареса.

С няколко джин-тоника започнах да се запознавам с хората. Срещнах планинари, ходили и с „Лудите мечки“. Имаше шумна компания от хора с планински джипове и в един момент Карина ги превзе – танци, настроение, мъжко внимание… дори едно момче се скара с гаджето си 😄

Изкарахме до 3–4 сутринта. Стаята ми беше четворна, чиста и уютна. Цената за нощувка – 30 лв. Хижата ми се стори по-добра от някои морски хотели, в които съм отсядал тази година.

Сутринта – вкусни мекици (препоръчвам). След кратка разходка до скалите на Лакатник, въпреки болките в краката, успях да не изоставам. На слизане вече беше по-тежко. Гледки нямаше заради мъглата, но аз си ги „тролех“ с настроение.


Опера и приятели

След бърз душ и преобличане се отправих към оперния концерт с участието на Ани. Поканих и бившия ми колега Крис – не исках да отида сам. Залата се пълнеше, а аз вече се вълнувах.

Ани имаше две участия. Бях взел цветя и малки коледни подаръци, но се чудех кога е най-подходящият момент. След първото ѝ изпълнение още се колебаех. Когато обаче излезе по-рано от очакваното за второто си участие – разбрах, че е време.

Изпя арията блестящо. След поклона тръгнах към нея с букета. Тя се приближи, прие го с финес и ме прегърна. Тук трябва да благодаря на нейния опит – направи всичко лесно и естествено. (На излизане настъпих маестрото… явно ми е навик 😄)

След концерта се оказа, че Сашо също е там. С Крис решихме да пием по една бира, а Ани щеше да се присъедини, когато може. Точно тогава ме хвана паника – ключът за колата го нямаше. Оказа се, че е бил оставен на пасажерската седалка, а колата – отключена, с часове.

Всичко завърши добре. Седнахме на топло, поговорихме си, без излишен алкохол.
Страхотен уикенд.


P.S.
Всички изпълнители на концерта пяха божествено. Истинско удоволствие. Препоръчвам!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *