Земенската планина се намира около град Земен и е една от 39-те планини в България. Нейният първенец е връх Тичак (1295 м), но за съжаление той не може да бъде изкачван. На върха има военен обект, а достъпът и снимането са забранени – може да се стигне единствено до бариерата.
В края на годината бях решил да обърна повече внимание на двете туристически дружества, в които членувам. Ден след качването на табелата на Отовишки връх ми предстоеше преход с ТД „Рилски езера“ – едно от най-старите туристически дружества в България. Под тяхна юрисдикция са хижите Рилски езера и Скакавица, а в миналото са участвали и в построяването на хижа Иван Вазов. Дружеството е базирано в Дупница.
Традиционно тръгваме от Спортната зала в Дупница. Първата спирка беше град Земен – за кафе и среща с групите от Кюстендил и София. Посетихме Земенския манастир, който днес не е действащ. В него се намира Земенската църква от XI век – паметник с изключителна историческа стойност.
Църквата е изписвана два пъти – първоначално през XI век, но от този период почти нищо не е запазено. Основните стенописи са от XIV век и са добре консервирани. Смята се, че заедно с Боянската църква това са две от най-старите запазени църкви в България. Уникални са изображенията на двойния Христос, раздаващ вино и хляб на Тайната вечеря, както и нетипичният стил на апостолите и сцени, свързани с коването на гвоздеите. Посещението беше с групов билет и беседа – снимането е забранено. Самият манастир не е в оригиналния си вид – разрушаван е и възстановяван.
След това се придвижихме с колите до изходната точка за изкачването на връх Силни (1245 м) – най-високият връх в Земенската планина, до който туристите имат достъп. Малко след града има шосеен път към военното поделение на Тичак, но не се кара много по него. Паркирахме малко след пясъчна кариера, където вляво започва коларски път, преграден за автомобили.
След около километър ходене в гъста мъгла излязохме на широкия коларски път. Ако се следва той, след около 6 км се стига до изкачването за Силни връх. Теренът беше хлъзгав и на места калeн. В самия град Земен мъглата беше особено плътна. Денивелацията до върха е около 450 метра, като има възможности за кръгов маршрут и включване на още 1–2 върха.
Малко след час излязохме от гората, мъглата се разкъса и се показаха поляните и върхът. По това време местни ловци провеждаха лов на глигани, което създаде известно напрежение. Разговарях с един от тях – бяха улучили едър глиган и вероятно ранили втори.
Стигнахме върха, мъглата вече беше под нас. Направихме снимки и седнахме за обяд. От Силни връх се откриваше чудесна гледка към Рила и съседните планини. Облаците бяха останали под нас като море – идеални условия за снимки.
На връщане се отбихме и до връх Елов рид (1176 м). Решихме да не се връщаме по коларския път, а да търсим горска пътека, което ни вкара за кратко в „джунглата“. Около 16:00 ч. бяхме обратно при колите.
Накрая решихме все пак да стигнем до бариерата на военното поделение. След кратък разговор с военните разбрахме, че снимки не са позволени, а самият връх Тичак отдавна е разрушен.
Но ние, разбира се, си го броим като част от 39-те първенци.