Продължете към съдържанието

Поезия: Извинете!

Извинете!

Държа да кажа, да прошепна, да извикам: извинете!
Глупак бях — и от сърце ви моля още веднъж: простете.

Няма по-красива — с усмивка нежна, тиха, вежлива,
и питам се как може да сте тъй прекрасна… чак ви прави срамежлива.

С елегантност и стил сте топла, мила, отзивчива,
а аз — несръчен, но готов да бъда по-добър и дано към мен да сте по-правдива.

Нараняваме се, чупим се… но пак се връщаме щастливи,
без лъжи и игри — а само ние: честни, дружелюбни, справедливи.

Оригиналното заглавие на този стих – „Извинете!“ – първоначално трябваше да бъде „Извинете, моля Ви, простете!“. В процеса на редакция реших, че по-силно и по-чисто звучи, ако остане само „Извинете!“.

Стихът е написан като лично извинение към едно момиче, което много харесвах и обичах, но чувствата ми не бяха споделени. Тя искаше да бъдем просто приятели, а аз – нещо повече. С времето отношенията ни се превърнаха в своеобразна игра на котка и мишка. Имаше приятни моменти и малки приключения, но аз реших да играя „всичко или нищо“.

В един момент изгубих самообладание и изрекох думи, които не бяха нито красиви, нито справедливи. Да, бях под влиянието на алкохол, но алкохолът никога не трябва да бъде оправдание. Не постъпих мъжки и не проявих доблест.

Онази вечер се скарахме и не успях да я спра да не си тръгне от квартирата ми в студената ноемврийска нощ на 2024 година. Краката не ме държаха, за да я настигна и спра при асансьора. Съквартирантката ми в този момент направи всичко възможно да ускори раздялата ни, което допълнително ме нарани. След това повече не съм стъпвал в тази квартира.

Няколко дни по-късно написах стиха. Тогава го възприемах като добър и искрен. Но понякога е нужно време, за да можем да оценим нещата по-малко емоционално и по-обективно.

Създадох този блог, за да пиша това, което мисля, и да публикувам свои текстове. Когато отново прочетох стиха, осъзнах, че той е по-скоро изливане на думи, съчетано с рима – дълги изречения, натоварени с много епитети. Затова реших да го редактирам: да запазя хубавите образи, но да му вдъхна повече душевност и истинска емоция, като същевременно го направя по-кратък и въздействащ.

Този вариант ми харесва повече.

п.п Картинка с текста

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *