Паниците – х. Рай – Тарзановата пътека – вр. Ботев 2025 (зимно/пролет)

Паниците – х. Рай – Тарзановата пътека – вр. Ботев

Този маршрут планирам поне от първото ми ходене на вр. Ботев през 2022 г. Дори и днес помня, че преходът ми през х. Плевен беше луд. Там се запознах с Иван Захариев, един от приключенците, с които извървях мартенишкия ми Ботев 2025!

Какво трябва да знаете за връх Ботев? Лесно няма! Желателно е да имате опит с планината, ако решите да го качвате откъдето и да е! Който и маршрут да изберете, трябва да се готвите за много ходене. Дори да прочетете, че от х. Рай се стига най-бързо до изполина на Стара планина, трябва да планирате 3-4 часа ходене до върха. Повечето хора правят този преход с поне едно преспиване на х. Рай.

Паниците – х. Рай

Този преход го бяхме планирали в детайли. Бяхме аз, мой приятел Чавдар (другар по нощни преходи) и Иван, когото съм засичал случайно два пъти в планината и познавам именно от ходенето ми до вр. Ботев! От местността Паниците ни отне малко над 3 часа да стигнем до х. Рай. Времето беше топло и слънчево – отлично за планина! Ако не сте правили този маршрут, ще ви разкажа! Първите 15-20 минути са тренировка за краката или рязко качване на денивелация през издълбани от дъждове, снегове и пълни с шума улеи. След това излизате на табелата за Национален парк Централен Балкан. От нея до поляната с караваната е около 3 км. Точно преди караваната можете да спрете и да снимате цялата околия. Точно след караваната имате избор дали да продължите към х. Рай или да атакувате вр. Ботев директно през заслон Маринка (този преход дори го водят по-лек). Спускането към резерват Джендем към х. Рай е около 2 часа. GPS-ът ми отчете малко повече от 10 км до х. Рай. Като цяло е приятен и еднообразен преход. Точно там, преди катеренето на денивелация за х. Рай, имате най-голям шанс да срещнете мечка през пролетта.

Х. Рай – Тарзановата пътека

Нашата почивка на х. Рай беше точно 15 минути. Хижарят сподели, че ще ни направи боб за вечерта, когато се върнем. Учуди се, че ще правим прехода в един ден. Без много да мислим, тръгнахме към водопада, за да завием наляво от него за Тарзановата пътека. Обаче се бях спънал и скъсал едната си летна обувка. Няма проблем, имах резервни, но щях да ги обуя по-късно. Измина около час, докато стигнем и се ориентираме за Тарзановата пътека, за малко да поемем към маркировка, водеща до заслон Ботев и х. Левски. Няма как да не познаете Тарзановата пътека – освен че е приятно стръмна, е препасана с въжета и железни стъпала. Тя е предимно летна пътека и при сериозен сняг е непроходима. За наше щастие имаше само два гадни участъка с преспи, но пред тях и Кончето в Пирин изглеждаше като детска игра. До преспата има пропаст, шансът е да минете между тях, стъпвайки на мокра трева, водеща към пропастта. На снимките ми може би не изглежда толкова внушително, колкото всъщност беше. Взехме този участък с голямо внимание, защото едно подхлъзване би било фатално. Преди да преминем тези преспи на пътеката, срещнахме две момчета, слизащи от вр. Ботев, и получихме реална информация за остатъка от маршрута. След Тарзановата пътека, която не изглежда да е повече от 2 км, вече се виждаше куполът на вр. Ботев и няколко била за преминаване. Гледаш го близо, а всъщност имаш поне един час.

До вр. Ботев и обратно

Тръгнахме по една пътека и най-накрая започнаха снежните участъци. Честно казано, не беше много зимно и снегът беше малко. Бяхме изминали рязко качване на денивелация и изглежда бяхме поне на 2000 м надморска височина. Скъсаните ми обувки не позволяваха да продължа с тях. Сложих зимните. По билото минаваше зимна колова маркировка и решихме на средата да я качим, за да си спестим снега и затъванията. Нормален сняг имаше само на 500 метра от върха. Пихме по един чай от чайната, сканирах си кода за 100-те обекта. Отново мъжът, работещ горе, се заяде за храната. Отделно му се стори абсурдно, че няма да спим на такъв дълъг и тежък преход. Предния път, когато бях през 2022 г., имаше някакви подмятания. Всичко, което готвел, било хубаво, а на хижаря всичко било лошо. Обяснихме, че хижарят ни чака и ние бързаме. Наближаваше 16:30. Направихме по една снимка с табелата, разгледахме за 10 минути и газ надолу. Целта беше да сме точно на залез на х. Рай. Преминахме Тарзановата пътека с повишено внимание и точно в края й видяхме две момичета и момче на самотна скала. Поздравихме ги все пак за 8-ми март. Видяхме на два пъти самотни кози и стигнахме почти до водопада на залез. Хапнахме по един боб в хижата и някоя бира, и на скок надолу. Имах малко взимане-даване с хижаря, защото се оказа, че не смята правилно поръчката ми. За съжаление зимните ми обувки не ми позволяват да ходя бързо.

Слизайки на челници, през нас мина семейство сърни с малко. Само малкото успях да снимам, защото се изплаши и не премина през нас. Имайте предвид, че на посока е почти 15 км. Последните 4 км до върха от х. Рай сме ги взимали за 3 часа на качване и 2 на слизане. Общо сме направили почти 30 км за малко повече от 13 часа. Само качването без почивките ни е било 7 часа. Изпил съм над 7 литра вода за този ден. Между другото Иван ме подсети, че когато сме се запознали, съм тествал нови обувки – същите, които скъсах в Румъния през 2024 г. А на 8-ми март скъсах новите ми летни, които не изкараха и 6 месеца. Стигнахме Паниците и газ към София. Докато се преобличах при колата, съм забравил зеления си панталон. Всеизвестен факт за мен е, че за 10 прехода късам и унищожавам поне 11 панталона. Да се чуди човек