Едно мое творение от 2006г. Малко коригирано.
Съдба
Плаче душа, плаче сърце, плаче и дете…
Няма го веч това лице, няма я веч таз любов.
Гърди сълзят, ум гори, но надеждата шанс плете.
Пламък в червено блести, а времето забързано лети.Плаче момче, плаче дете, плачат очи…
Не ще видят те сбъднати мечти.
Дори и слънцето страда, нагорещено като в клада.
Животът лек станал е като птиче перце.Не ще видят очите любимия човек,
не ще прегърнат ръцете нея в тоз век.
Кръвта кипи, нервите хвърчат, а радостта – непозната е тя .
Дяволът плаче в ада студен, и той, и той съжалява сломен.То не плаче, то е разбито на прах,
за него времето е спряло, сърцето вини съдбата.
Устните милувката й желаят, но уви, малшанс на кръговрата!
Остана само тишината,
бяла роза на гроба му расте,
плачат за него те.
„Съдба“ е произведение, което написах през далечната 2006 година – може би в края на август или началото на септември. Тъй като това е моят влог, ще ви разкажа повече за това творение. Както се досещате, тези редове са лични и изживяни от мен. Този стих е посветен на загубата на първата ми осъзната любов, която в голяма степен по онова време беше виртуална. Интересното е, че чувствата бяха дори споделени.
През зимата на 2006-та вече имах персонален компютър с по-сериозни характеристики, за да го използвам за видеоигри. Най-накрая имах нормален интернет, който не беше свързан с дублекс на домашен телефон (по-младите може би няма да разберат тази препратка). Започнах да влизам във форуми и, докато играех Counter-Strike (CS), видях банер в един пост, който ме препрати към популярния по онова време Yu-Gi-Oh! Headoff.com форум. Банерът беше изображение в подписа на потребителите, които дискутираха различни теми. Всеки можеше да персонализира профила си, да добави аватар и банери. По това време вече бях гледал Yu-Gi-Oh! по БТВ и ми харесваше.
В този форум създадох Yu-Gi-Oh! гилдия с името Power of The Dragons (PoD или P.o.D. накратко). Там се запознах с много хора, сред които и едно момиче с псевдоним Kissara, което ще наричаме Ру.
С Ру изградихме творческо приятелство, което постепенно се превърна в постоянна комуникация и телефонни разговори. Обяснявахме се в любов, а тя дори ми написа любовни писма. Беше с една година по-голяма от мен и скоро щеше да завърши училище. Оказа се, че със семейството ѝ ще ходят на Мусала – това беше шансът ни да се срещнем на живо. Както обикновено, не бях доволен от външния си вид и се притеснявах, че съм пълен. Затова се скрих. Изпуснах къдравата мома. Тя стана студентка и си намери друг приятел.
Не осъзнах веднага, че съм я изгубил – отне ми два месеца да разбера какво съм сторил. Тогава проумях, че хората, родени под знака на Рак, веднъж затворят ли вратата за някого, го правят завинаги.
В един от последните ни разговори тя ми каза, че е срещнала друго момче и между нас вече не е същото. Тогава сякаш гръм ме удари. Взех два литра долнопробно вино и се опитах да се напия. Уви, не успях. Докато лежах, потънал в мъка, започнах да си повтарям рими на глас. Взех един кариран лист от тетрадка А4 и написах стихотворението, познато като „Съдба“, на един дъх.
Разбира се, стихът претърпя редакции, така че версията, която виждате публикувана, не е оригиналната. Има 2-3 леки промени, за да бъде по-добре възприеман и подходящ за издаване. Но думите в него отразяват точно моите мисли и преживявания.
Какво е искал да каже авторът?
Първата част на стихотворението изразява, че тази любов вече я няма, но завършва оптимистично – сякаш не всичко е изгубено. Тези редове отразяват опитите ми да си върна Ру в реалния живот, докато тя беше студентка в София. Това, разбира се, се случи на по-късен етап, след написването на творбата.
Втората и третата част продължават идеята за загубата на любовта, която изглежда безвъзвратна. А последната, четвърта част е свързана с трагичния край на главния герой. Идеята е, че той остава неразбран и едва след загубата му хората ще го оценят. Казано по друг начин – ще ме разберат, когато вече ме няма.
Творбата звучи тъжно и трагично, а смея да твърдя, че е една от най-добрите ми.
Винаги съм вярвал, че най-силните произведения се раждат от тъгата. Независимо дали става въпрос за изгубена любов, раздяла или загуба на близък човек – ако си преживял болка, пишеш емоционално и силно.
Съжалявам, но това е факт.
Интересното е, че след „Съдба“ написах само още едно тъжно стихотворение. Но за съжаление, съм го изгубил.
п.п Ще има стихосбирка!
п.п Много бих се зарадвал ако певец от ранга на Миро или Любо я изпее като песен : )