Да се върнем към приключенията ми от 2022 г. в компанията на Бони. От известно време не бях писал, но ето че финалът на сегашното световно наближава и е крайно време да разкажа за онзи ден.
Беше неделя следобед, а аз още се излежавах в кревата след тежка вечер. Телефонът звънна. На екрана — не кой да е, а моята любима приключенка Бони. Смея ли да не вдигна?
Тъкмо си бяхме оправили отношенията преди няколко вечери, след пауза от месеци. Сдушихме се отново на фирмения банкет — купонясвахме до сутринта, а на следващия ден гледахме „Аватар 2″ заедно с колегите от моята малка групичка на Шаро.
„Свободен ли си?“ — попита тя с дрезгав глас.
Потвърдих с неохота.
„Супер. В 16:00 те взимам от вас в Дупница и отиваме до границата със Северна Македония.“
Само два пъти дотогава ми се беше случвало Бони да ме взима отнякъде и да проявява 100% самоинициатива. А на човек, който е имал симпатии към нея, това му идва добре дошло.
Бялата каляска
Успях да се оправя и бялата ѝ каляска — някаква корейска марка — вече беше пред адреса. „Хайде!“
Не съм привърженик жени да ме карат. За това една бивша ми е виновна. Ама нали съм добряга — казах си, ще изтърпя.
Наближихме Благоевград и се оказа, че на Бони ѝ трябва печат, че е влизала в Северна Македония. По причина, неизвестна за мен. До ден днешен не знам каква.
Преди границата я убедих да ѝ покажа центъра на Благоевград. Помня, че беше хладно. Вече се беше стъмнило и елхата на центъра стоеше самотна. Направихме си по една снимка за спомен — с нея и с фонтаните.
Тя беше гладна, затова седнахме в един от известните ресторанти на центъра. Няма да му правя реклама. Клиенти почти нямаше. Освен че не беше особено вкусно, беше и скъпо, а сервитьорът открито се лигавеше и флиртуваше с Бони — чиято визия в момента, признавам, беше прекрасна. И явно предразполагаща към подобен флирт.
Не губихме много време и не след дълго бяхме на границата.
„Нищо интересно няма оттатък“
Митничарят от българска страна ни изгледа и отсече, че нищо интересно нямало оттатък. Северномакедонският пък обясни, че за да ударят печат на Бони, трябва да излезем в обратната посока.
В този момент ѝ казах: „Слушай, така и така сме били път дотук — хайде до град Делчево. Да го видим, да хапнем… а защо не и да гледаме финала на световното? Аржентина – Франция.“
Бони се съгласи без колебание.
Делчево и тараторът-изненада
Делчево се оказа малък град, много приличащ на тези от нашите ширини. Огледахме центъра и се снимахме с надписа. Беше прохладно — все пак декември, макар че на мен още ми се водеше късна есен.
Да припомня: световното беше в Катар, финалът — точно на 18 декември 2022 г. Първото световно, играно през зимата.
Отидохме на топло в едно от местните заведения, където запалянковците бяха заседнали пред мача. Седнахме в края и зачакахме да ни обслужат. За наше съжаление, 30 минути никой не дойде. Най-демонстративно си тръгнахме и влязохме в съседната механа.
Там решихме да пробваме познати за нас блюда. И тук идва съветът ми към вас:
Не правете грешката да си поръчвате таратор в Северна Македония. Поне ако очаквате такъв като нашия. Оказа се, че не го правят с вода — консистенцията е по-скоро на млечна салата.
Иначе беше вкусно и сравнително евтино. Първо, второ, трето и десерт — общо около 45 лева в български пари.
Финалът
Първото полувреме беше еднопосочно. Меси откри от дузпа, после Ди Мария добави втори гол след страхотна контра. Французите ги нямаше никакви — Дешан направи две смени още преди почивката, толкова зле изглеждаха.
Ние в механата вече си бяхме избрали страна. Местните — също, ама не всички нашата.
До 80-ата минута мачът си умираше кротко. И изведнъж Мбапе вкара дузпа, а минута и нещо по-късно заби едно воле за 2:2. Двамата с Бони само се спогледахме — какво става тук?
В продълженията Меси вкара трети и пак крещяхме. После ръка в наказателното поле, нова дузпа за Мбапе — 3:3 и хеттрик на финал. Такова чудо не бях гледал. А в последните секунди вратарят на Аржентина направи спасяване с крак, от което сърцето ми спря.
Дузпите ги изтърпяхме прави. Мартинес спаси, французите пропуснаха още веднъж и Аржентина беше шампион.
Не мога да кажа, че по време на Барселона бях от големите фенове на Меси. Роналдиньо винаги ми е допадал повече. Но в онзи момент и двамата с Бони стискахме палци точно той да вдигне купата.
Когато я прегърна, изкрещяхме от еуфория и се прегърнахме пред местните. Изгледаха ни странно.
Честно казано, бях толкова доволен от деня и мача, че не исках да се прибирам. Не ми се тръгваше към България.
Пътят обратно
Но всяко изживяване си има край. Трябваше да се приберем — и на Бони най-сетне да ударят червения печат, че е била в Северна Македония.
Беше късно. Може би към 2 през нощта. Бони взимаше завоите с висока скорост, което беше нетипично за нея — тя по принцип е спокоен и добър шофьор. Тогава за първи път забелязах в нея известна доза агресия зад волана.
Пошегувах се, че сме млади да умрем. Но ако умра — поне ще е в приятна компания. Тя се засмя.
През целия път си разказвахме вицове за македонци. Тя винаги се смееше на такива — особено на класиката „изкъпан македонец = чист българин“. Бони имаше странно чувство за хумор, но точно този сорт вицове безотказно вадеха смеха и усмивката ѝ. Излизаше извън зоната си на комфорт, а за интроверт като нея в онзи момент това никак не беше лесно.
И аз бях доволен. Финал на световно първенство. За първи път в Северна Македония — в чужда държава, с жена, която харесвам. Нямаше как да искам повече. Особено след като не бяхме комуникирали с месеци и тъкмо бяхме затоплили отношенията.
А приключенията ни в планината тепърва предстояха. Както и заминаването ѝ за САЩ.
Продължава
п.п
И до днес не знам за какво ѝ трябваше този печат. Ако Бони чете това — момент е да си признае.
п.п
А тайно си мечтая историята да се повтори. Нов финал на световното, ново запомнящо се преживяване — такова, което да бие това. И пак с приятен за мен човек до мен.
п.п
Публикацията няма за цел да накърни честта, личния живот или репутацията на който и да е от споменатите лица. Представени са лични преживявания и субективни разсъждения за конкретен период.
Още от приключенията:
