
За някои инфлуенсърството е синоним на безделие или безработица. Това явление придоби популярност предимно след 2010 година. Инфлуенсъри винаги е имало, но появата на приложения като Instagram и TikTok до голяма степен задейства вълна от хора, които ни учат как да живеем.
Най-подвластни на тази модерна и социална вълна са подрастващите дами и жени. Много от тях имат хиляди приятели и последователи в социалните мрежи. Може би сте срещали шегите в интернет, свързани с професията на жена като инфлуенсър и мъж като милионер в интернет видеоигра. И ако се чудите защо коментирам нещо, от което дори аз самият съм част, ще ви кажа. Стремежът ни да направим най-добрата снимка и да съберем повече харесвания ни води до нездравословни решения.
Усещането за страх помага на хората да се съхранят. Инстинктивно ги предпазва от грешни решения. Но какво се случва, когато живееш на ръба и харесваш адреналина? И всичко това е допринесено от инфлуенсърството? Поемаш непримерни рискове! През последните години зачестиха инциденти с пострадали или починали хора в стремежа си да направят поредното селфи на интересна дестинация.
Може би сте чували по новините за опити за селфи на гара, завършили със смърт или изгаряне от ток на непълнолетни. В началото на зимата ирландски турист (ако не се бъркам) при опит за снимка падна в улей под връх Тодорка в Пирин. За съжаление, с фатален край.
В деня, когато пиша тези редове, случайно прочетох новина за младата и красива българка Мария. Тя е паднала от планината Трифан в Англия. Не става ясно дали е в опит на изкачване, непредпазливост или правене на селфи, но е нелепа загубата на млад човек. Човек в разцвета на силите си умира в чужда страна. Тя е нечия дъщеря и надежда на семейството си. Вероятно родителите ѝ са очаквали един близък ден в бъдещето да ги дари с внуци. За съжаление, дори транспортирането на починал човек от Англия за България струва невероятно много пари. Приятели и познати успяват да помогнат. Аз и дори ти можехме да сме Мария. На мен ми е тъжно всеки път, когато прочета за нелепа смърт на млад човек.
Планината е опасна и никога не трябва да се подценява. Винаги един маршрут трябва да е проучен. В случая не е ясно какво е станало с Мария, но от последната ѝ снимка приживе изглежда, че е от залез на върха. В подобна ситуация трябва да сме сигурни, че имаме добър челник, обувки и стъпваме внимателно. Никой не е застрахован от инциденти, дори най-добрите умират, подценявайки планината.
Подобни случаи напомнят за наболялата тема – застраховката живот. Всеки от нас трябва да е отговорен пред себе си и семейството си. Дори да харесваме екстремни приключения, е редно да се замислим. Застраховката в планината никога не е излишна! Недай си боже на инцидент в България или някъде по света – ще покрие разходи за лечение или в най-лошия случай за транспорт до родината. Всяка спасителна акция струва скъпо.
Дори и аз в миналото съм поемал рискове, за да кача поредното „стори“. В крайна сметка сторитата ги качвам, за да знам след една година какво съм правил или да мотивирам хора, които мислят, че не могат. Но това е опасен феномен и двигател за нелепи инциденти и истории. Дори състояние, което можем да опишем като болезнено. Как е възможно да правим нещо с мисълта за получаване на лайкове или гледания? Нима това храни егото ни? Ние „егоманиаци“ ли сме? Такива инциденти ме замислят. Не всичко е на всяка цена или поне на цената на няколко гледания и лайка (харесвания на снимка, качена в социалните мрежи).“
