Поредица: Империята на Дракона
Събития: Книга 1.
Книга: Събрани истории (Все още няма име)
Смъртоносни жени или танц на егота
Беше изминала точно една седмица след кръволитните сражения пред столицата Дренинг. Там коалиционната континентална армия претърпя унищожение и болезнена загуба. Бичоградската армия начело с Бич Бичоград и предвожданата лично армия от тигъроградци начело с Юзия се бяха оттеглили да лагеруват в село. Те трябваше да преследват остатъците от армията на червените орки и по всичко личеше, че войната ще се пренесе в съседната страна.
Бич и синът му Мендериск се намираха от няколко часа в един от известните селски пазари в село Благъв. Бяха посетили няколко кръчми и изпили голямо количество от любимата им гъбена бира. Бич не беше възстановен напълно от последната си битка. Поради тази причина се беше наметнал с черна на цвят мантия с дълбока качулка. Въпреки че умело криеше лицето си, правеше впечатление отдалеч. Като едър човек се открояваше от тълпата. Притискаше своя меч плътно до мантията и си мислеше, че успешно се смесваха с обстановката.
- Шиле, стига гледа непотребни боклуци,дай да хапнем и ударим една гъбена бира – направи забележта на сина си, Бич.
- Тези ножовки може би си заслужават парите, харесва ми как са изработени. Възможно е да им се поставят червени кристали? – измърмори Мендериск.
- Не си достоен да носиш кристали. Не си минал „Изпитанието“. – константира Бич
- С оглед на показаното от мен във войната, редно е да се държиш малко по-възпитано с наследника си? – погледна злобно към баща си Мендериск.
- Когато възмъжееш достатъчно да ме победиш или убиеш тогава можеш да ми говориш така, Шиле, алтаво – каза Бич.
- Трябва да те убия както си убил дядо ми и както той е убил неговия баща ли? За да бъда достоен? Това не е сериозно и трябва да спре! – спомена нервирайки се Мендериск
Бич се спря за момент. Сякаш усети нещо. Започна да се споглежда.
- Наблюдават ни! – Бич беше усетил чуждо присъствие. Едва ли можеше да се предположи нещо нередно в това. Войната тъкмо беше завършила и коалицията беше в бягаство. Възможно е не всички врагове да са напуснали тази територия. Беше пълно с всякакви бандити и измет.
Няколко часа по-рано
Юзия обикаляше из военния лагер и мърмореше на Бич. Не ѝ харесваше идеята му да ходи да пие в съседното село. От своя страна той беше твърдоглав и щом беше решил нещо, нямаше връщане назад. Мендериск се забавляваше покрай тях, макар че и той не беше напълно възстановен.
- Няма да ходите само двамата! Разбираш ли? Това е моята дума и няма да я нарушаваш, негоднико.
Бич се изсмя на думите ѝ. Тръгна да се качва на своя кон и едва не падна.
- Ето, виждаш ли, ти още не можеш да се оправиш с последствията.
- Юзия, човек трябва да си угажда. От много време не съм пил качествена гъбена бира…
- Да, Юзия, едва ли в такова село, свързано само с търговия може да се случи нещо. Селото е толкова далеч от военните действия. Пък и ние можем да се грижим за себе си! – константира Мендериск макар, че той също не беше сигурен в последните си думи. Винаги имаха навик да се забъркват в бъркотии.
Юзия едва успя да се кротне. Сложи ръка на челото и помисли малко. Все пак според нея в тази група трябва някой да разсъждава. Беше й се натрупало много в последните месеци и не искаше да съпреживява нови трагедии в живота си.
- С моите бойци ще ви настигнем, след като напоим ездитните животни. Опитайте се да не създавате неприятности. Не се бийте с никой! – каза с ясен и категоричен тон Юзия
Бич и Мендериск тръгнаха към село Благъв, което беше на час езда от лагера, но и на няколко часа езда от близката граница.
Един час по-рано
Еледан и Инигда (сестри Беладон)
Еледан и Инигда бродеха из близките гори и не спираха да спорят. Приключенията им в човешките земи започнаха с пътуване за сраженията при Дренинг. Пътуването им се беше удължило заради независещи от тях обстоятелства. Бяха начислени в специално елитно военно звено и пътуваха отделно от двете големи елфски армии. Обичаха да се придвижват с магии, но им бяха свършили кристалите и се беше наложило да презаредят инвентара си. Бяха благородни и изключително добронамерени. Помагаха на всички в нужда и това допълнително ги забавяше. От дни обикаляха горите и събираха гъби, билки и кристали.
- Казах ти, че не трябваше да изберем тази пътечка – каза с бърз шепот Еледан.
- Не е вярно, ти водеше през цялото време и пак сме гладни, жадни, в нищото – нахока я Инигда.
- Може още да не е свършила битката и да пристигнем навреме – констатира Еледан.
- Предния път като пристигнахме, беше в самия край и само обрахме лаврите, а редно е да слушаш по-голямата си сестра! – резна я рязко Инигда.
- Колко да си по-голяма по великите елфи (еквивалент на по дяволите) само с няколко елфски часа! – присви очи Еледан.
- Но виж ако не бяхме на тази пътека нямаше да съберем толкова много кристали. Ако съберем още ще можем да се придвижим бързо! – отбеляза Еледан.
Техните спорове можеха продължават вечно. Не си приличаха въпреки, че бяха сестри. Еледан беше малко по-висока, с кестенява дълга коса до кръста, фина, облечена в зелена лека броня и беше нарамила цяла торба с оръжия и билки. Инигда беше малко по-дребна с черна коса и със синя магическа роба декорирана с бели звездички. Видяха близкото село и решиха, че е време да хапнат някоя нова местна гозба. Обичаха да опитват нови неща. Те имаха славата на откривателки и приключенци.
* *
Откакто Бич и Мендер бяха на пазара, няколко души ги наблюдаваха. Имаше човек, за когото срещата с Бич беше желана, дори повече, отколкото той би предположил. На тридесет метра от тях, възседнала своята кобила и заобиколена от няколко жени войни, стоеше известната с прозвището „Изумрудената убийца в нощта“. Наричаха я с различни имена, но никой не знаеше истинското ѝ. Тя беше един от убийците на Гилдията и родом от село с уникални традиции. Това беше едно от малкото села, които обучаваха жени на военно дело. Не че беше рядко жените да воюват в тези времена, но беше рядко те да са толкова добре обучени, че по нищо да не отстъпват на мъжете. Селото се казваше Зон, а жените войни от него бяха известни като „Зонки“. Прякорът, който в последните години беше получила най-добрата сред тях, беше „Ножана“. Изкусна убийца бродеща в сенките на нощта.
Тя наблюдаваше Бич и спътника му вече поне час. Не изпускаше поглед от тях, скрита в пазара, препълнен с всякакви блага, хора и различни раси. Имаше търговци орки, елфи и всякакви хуманоиди от континента. Но тя не изпускаше поглед от Бич. Облизваше се, сякаш беше усетила, че е настъпил моментът за тяхната среща.
Зонката не беше единственият опасен човек на пазара. Гилдията имаше и други убийци на терен. Организация известна с едни от най-опитните и дръзки убийци действащи в сенките. Сред тях беше една от новите звезди – Блеро.
Блеро случайно беше попаднал в това село. Имаше намерение да хапне хубава бобена чорба и да изпие по една бутилка малиново вино, след което да се скрие в някоя конюшна и поне известно време да не се занимава с убийства. Ден преди това беше предал всичките баджове на убити офицери от последната война и беше получил голямо заплащане. Беше убил няколко доста известни пълководци и можеше за първи път, откакто гради кариера на сенчест убиец, да се възгордее със себе си. Но той също съзря открояващата се фигура на Бич и веднага си помисли за наградата за главата му. Провери оръжията си и запасите. Преди да предприеме действия успя да забележи, че има наблюдател на една от къщите. Изглеждаше на дребен орк и убиец от Гилдията. Гилдията се делеше на много клонове и всяка държава имаше такъв. Всеки клон работеше самостоятелно. Преследваха се различни интереси. Човешката гилдия ловеше глави предимно на други раси. Рядко на някой човек, освен ако не е опасен за страната си.
„Този е от Гилдията. Трябва да го наблюдавам. Защо нямам дори един почивен ден“ – се чудеше Блеро.
Докато вървяха през пазара, Бич и Мендер забелязаха, че пред тях са се изправили няколко въоръжени жени, които ги зяпат. Усещаше се настъпващото напрежение, което за Бич не беше нещо ново. Често му се случваха инциденти на публични места. Ножовка изведнъж прелетя по посока на сърцето му, но той успя да я парира с дръжката на меча си.
- Похвален опит за жена – изрече той.
Пред него изникна висока чернокоса жена с къдрава коса, облечена в кожена чернееща броня. Тя носеше меч зад гърба си, а в ръцете си държеше няколко ножовки. Без да се представи, тя се затича заплашително към него. Бяха ясни намеренията й. Бич заби легендарния си меч Драконок в земята. Време беше да покаже на какво е способен. Зонката бързо го приближи. Кристала на меча се активира. Няколко десетки меча полетяха от пазара към гърба ѝ. Тя отскочи. Парира мечовете като ги замери с ножовки. В скока си извади меча, които умело пазеше на гърба си. Последва втора вълна от мечове. Тя с няколко въртеливи движения с меча успя да ги отбие и хвърли в атака ножовки. Бич се предпази с един от мечовете, но трябваше инстинктивно да отскочи един метър назад. Зонката скочи върху мечът му и го заби още по-дълбоко в земята.
Този ход определено не се хареса на бичоградеца, защото усещаше, че мечът е много добре забит в земята и няма да може да го извади лесно.
„С този меч контролира другите остриета – помисли тя.“ От нейно ляво излезе Мендериск с двата си къси меча. Въпреки това тя не се изненада. Удари нещо в земята, от което излезе бял дим. Размени няколко удара с Мендериск, като успя да го удари в корема с ритник. Той беше толкова силен, че младежът излетя и се приземи в една от сергиите.
Мендериск се заби в няколко делви и го заболя цялото тяло. Бинтът на лявата му ръка се беше разшил и тя отново започна да кърви. Хвана се за нея и започна да стене през зъби. В негово ляво забеляза две момичета с елфски произход. Едната беше толкова изящна и красива, че той забрави всичките си болки след като я съзря. С правилно издължено лице за жена и малки устни, не много остри елфски уши с хубаво подчертани бузи. По-дребната не му беше в периферията, тя се беше скрила зад първата, но изглеждаше малко свита, добродушна и също толкова красива. Мендериск, както винаги, беше на път да каже някоя небивалица, за да привлече внимание и да си придаде важност, излизайки от ситуацията на току-що сритан.
- Това място в момента не е за малки и беззащитни момиченца със сини роби… – изрече той нагло на общия език.
Еледан и Инигда бяха толкова вглъбени в спора си за една делва, изрисувана с елфски символи, че в началото дори не го забелязаха. Те, като ученици на най-голямата елфска школа за магически ритуали и естетически изкуства, се вълнуваха изключително много от коя школа и датировка е конкретната делва – дали от 1-ви период на рано-късно елфско изкуство или на 3-ти. Инигда почти не чу думите на младежа до тях, но леко се притесни и подърпа ръкава на Еледан. Това беше знак, че този е опасен, лош или иска нещо нередно от тях. Мендер тъкмо се беше изправил и изтупал. Беше прибрал късите мечове и държеше два средно-дълги, които отново нямаха кристали по тях. Опитваше се да си намести рамото и изглеждаше заплашително. Еледан беше много крайна по отношение на сестра си. Ако тя смяташе, че някой е опасен, беше готова да влезе в битка с него. Изключително добронамерена, но решена да даде урок на изглеждащия като лош човек. Извади от голямата си торба тънък меч, правен за женска ръка и дълъг не повече от тридесет сантиментра, със зеленикав кристал по себе си. Поряза на две една горска гъба и прошепна някакво заклинание: „В името на изкуството глупците трябва да се научат“. След тези думи светлинен зелен лъч полетя към Мендер. Всичко стана в облак ог зелен дим.
* *
Блеро се намираше само на няколко метра над сергията, върху покрива на къща и в сянката на един от комините. Като типичен сенчест убиец, той не беше много едър и беше облечен в черна кожа със зелени орнаменти. Въпреки че беше висок за човек, беше изключително слаб. Стана свидетел на двете успоредно развиващи се ситуации. Без да губи време, отвори да проверява свитъците с търсени лица от елфски произход. Дълго не успя да намери нищо за двете момичета. Нямаше ги в официалните класации за убийства, но намери стар списък за „глави“, който беше почти скъсан, където имаше „Мистичните сестри на изкуството “. Нямаше много описание за тях. Нямаше дори цена за главите им и ранкиране на силите им. Но бяха определени като изключително опасни поради спечелването на няколко важни сражения и битки за елфски армии в близкото минало. Блеро нямаше много време да ги разучава и трябваше да приоритизира целите си. Видя, че колегата му орк от Гилдията се кани да стреля с лък. Нямаше време за мислене, трябваше да го неутрализира и се затича по покривите изящно, така че обикновен гражданин да не го забележи.
Малко преди началото на схватката
Юзия, заедно с няколко от тигъробойците, беше извела ездитните животни на водопой и паша. Нещо обаче я притесняваше. За първи път от края на битката при Дренинг тя чувстваше голямо безпокойство. Бич и Мендер ѝ бяха най-близките хора след покойния ѝ съпруг Тар. Тя изпитваше същото чувство, което беше изпитала, когато бяха нападнали и убили Тар. Като че ли беше развила някакъв синдром на страх да не убият поредния ѝ близък човек. Бич не беше от хората, които се пазят, нито които могат да бъдат убити лесно. Дни преди това се беше сражавал едновременно срещу дракон, двамата елфски царе и принца на червените орки. Реши, че трябва да вземе няколко от хората си и да тръгне към селото. Нещо не беше наред.
* * *
За секунда Бич и жената войн забелязаха непосредствено до тяхната битка зелен дим. Но нямаха време да обръщат внимание и трябваше да продължат схватката си. Моментално няколко десетки меча бяха изстреляни към зонката. Заради мъглата Бич не успя да види точното ѝ местоположение. Тя се засили и плъзна по земята с краката напред, отблъсквайки мечовете и мятайки няколко ножовки в този момент. Бич успя да парира ножовките, виждайки я да му излиза под кръста. В този момент той направи няколко движения, с които трябваше да насочи няколко нови меча към нея. Но двете му гривни с кристали се счупиха и паднаха от ръцете му. Те служеха за по-добър контрол на силата на меча му Драгонок. Зонката се намираше под него и с удар на меча премахна протезата от дясната му ръка. Той беше загубил част от ръката си в битката при Дренинг.
Вече си мой – помисли си в този момент жената войн. Бич инстинктивно отскочи назад, едва задържайки се прав. Сякаш силите го напускаха. Чувстваше, че всички рани са се отворили отново и кървят обилно.
- Брей, не помня кога последно съм се забавлявал толкова – измрънка той с изразителна ирония.
Нещо не изглеждаше наред. Опипа шията си и извади малка отровна стрела. Въпреки че не беше в най-добрата си кондиция, инстинктите му работеха безупречно. Вероятно тази стрела е изстреляна с помощта на някаква техника, свързана с изолирането на шума. Вероятно дело на Гилдията. Бич нямаше време да се фокусира върху това и отново погледна към зонката.
На метри от тях
Мендер едва стоеше прав. Беше директно посрещнал и парирал лъча, но притискаше червен кристал в кървящите си ръце. За разлика от Бич, Мендер не можеше да използва правилно силите на червения кристал. Но това беше единственият му познат вариант за париране на такъв удар. Погледна към сестрите с поглед на убиец. Реши да използва сенчестата си убийствена техника в три стъпки. Затича се към тях, изчезна и се появи зад гърба на Еледан. В момента, в който тръгна да замахва, Инигда усети заплаха, извади мълниеносно своя магически жезъл, който имаше форма на голяма четка за рисуване. Очите ѝ почервеняха, каза нещо и моментално вдигна тримата на десет метра над земята заедно с цялата сергия. Мендер загуби съзнание от болката, която изпитваше върху раните си, докато беше във въздуха. В тази ситуация не можеха да продължат битката. Еледан изгледа с леко неодобрение сестра си и започнаха да спорят.
- Колко пъти съм ти казвала да не бързаш да ползваш тази сила. Трябваше да използвам повече от артефактите, билките, гъби и еликсири… Не всичко знаем как работи… Любопитно ми е новия кристал каква сила има…
Малко стъписани от видяното, но Бич и зонката продължаваха битката.
- Скъпи, ще ти бъде още по-забавно – иронично подхвърли тя.
Затича се към него с меча си в ръка и държеше няколко ножовки.
- В момента няма как да ползваш умението си да управляваш стомана – изрече тя и го атакува.
Бич запази своето внимание и избегна предстоящите удари. Когато тя повдигна меча си, готвейки се да го среже, той хвана острието с десния си лакът. Тя се опита в този момент да му среже ръката, но мечът беше твърде стегнат в мускулите му, отказвайки на кожената броня на лакътя да се прореже, и мечът остана заклещен. В момента на напрежение тя се отблъсна една крачка назад, избягвайки юмручните му удари, и успешно го удари с ритник в лицето.
- Този ритник беше вкусен. Имаш уважението на един истински Бичоградец – добави той, плюейки кръвта си с удовлетворение.
* * *
Еледан четеше книга със заклинания докато се намираше във въздуха, разглеждаше едновременно летящите делви с различни рисунки и датировки. Инигда се беше съсредоточила да контролира всички тези предмети и безжизнения в този момент Мендер. Изведнъж, за тяхна изненада, синьо-лилав тигър скочи от небето и захапа врата на младежа. След това тигърът излезе от създалата се въздушна сфера и се приземи на земята. Инстинктивно Инигда изстреля с магическия си жезъл син лъч към тигъра. Тигърът се превърна в мечка, която с рева си спря магията. Мечката се превърна в нежна дама. Да, това беше Юзия и нейните друидски форми, научени в Тигърград. Тя погледна към Мендер и Бич.
- Ах, гадини, в какво пак сте се забъркали! – каза възмутено.
Няколко зонки се отправиха към Юзия, но бяха пресрещнати от нейните войни друиди. Перспективите не изглеждаха добре за героя на империята. Последваха няколко размени на близки удари. Макар и с една ръка, Бич успяваше да се отбранява срещу зонката, да не пуска меча ѝ и да отклонява ножовките и ритниците. Тя съзря момент на слабост и хвърли пясък към очите му. Той инстинктивно се предпази, а тя се възползва от момента и се покачи върху дясната му страна, опирайки ножовка в гърлото му.
- Зар е жива – прошепна тя на ухото му.
Едно копие летеше с бясна скорост към нея, но Бич в последния момент го хвана с лявата си ръка на милиметри от къдриците на главата ѝ. Тя в същия момент му върна жеста, като хвана малка отровна стрела, насочена към шията му.
Тъкмо когато убиецът от Гилдията подготвяше трета стрела към Бич, Блеро му влезе със сенчеста стъпка в изневиделица. Последва бърза размяна на удари и разрез в шията на орка. Той беше обезглавен за стотни от секундата. Блеро започна да го тараши и да се опитва да придобие по-добра представа за развиващата се ситуация под него. Той си помисли: „Не и днес. Касапинът от Бичоград ще продължи да убива и записва името си със смърт в историята“. Някак си беше доволен от това, че Бич е жив. Имаше някаква симпатия. Човешкото лоби на Гилдията нямаше интерес героите на човеците да измират от сенчестите им колеги.
- КУЧКОО, МАХАЙ СЕ ОТ УЧИТЕЛЯ МИ, ПРЕДИ ДА СЪМ ТЕ РАЗМАЗАЛА! – крещеше Юзия с пълно гърло, докато подготвяше следващите си копия.
Тя тъкмо беше пристигнала на пазара заедно с няколко от своите тигърградци и вече ѝ се наложи да спасява Мендер и да влезе в няколко схватки.
Гледайки към тях, Юзия видя, че жената, покачила се върху Бич, му обясняваше нещо тихо на ухото. В този момент се появи женска ревност. Тя побърза да ги доближи. Зонката захапа Бич отстрани на шията за няколко секунди. Изглежда се стараеше. Тя му остави нещо като белег, или по-известно като „смучка“. Отпи малко кръв и слезе от него със задоволство.
- Юзия, предполагам, легендата за красотата ти е вярна. Още не прежалила мъжа си Тар и вече мислиш за учителя си – измрънка зонката, докато се приближаваше към Юзия.
- Смелата, къде беше ти по време на войната? Не те видях да се сражаваш?
- Никога няма да я изместиш от сърцето му! Въпреки че си може би една от най-красивите жени, които съм виждала – отсече зонката.
- Как е името ти? За какво си дошла? Явно не е за да ме убиеш? – шеговито каза Бич.
- За теб, Бич, скъпи, за теб съм Ножана. Дочух, че си най-силният останал жив човек след войната по тези земи. Ние „зонките“ си падаме само по силни и уверени мъже!
- Бъди щастлива, че си още жива! – каза Бич, едва крепящ се на краката си и видимо не много трезвен.
- Бъди щастлив, че съм ти отделила време! – каза Ножана и тръгна с бавна стъпка със задоволство към своите жени войни, които вече се бяха възкачили по конете си.
Бич падна на колене и заби едната си ръка в земята. Кръвта, която избиваше от ръката му, влезе в земята и стигна до забития меч Дракоок. Мечът полетя навътре в земните ядра и излезе под краката на Ножана, като изглеждаше, че ще се забие в гърлото ѝ. В този момент Еледан хвана меча в опит да го спре. Тя беше екипирана със специални лилави кристални ръкавици. Инигда от своя страна беше насочила жезъла към меча и правеше заклинание в опит да го спре. Юзия не остана длъжна и взе две от най-добрите си копия, които също бяха екипирани с магически кристали. Хвърли ги с невероятна сила в посока двете сестри. „Няма да ви оставя да правите каквото искате“ – мислеше си Юзия, докато виждаше как копията ще убият беззащитните в този момент елфки. Точно преди копията да ги нанижат, се появи Мендер, който отклони и двете копия в земята посредством своите мечове. Беше използвал отново червен кристал и вече не можеше да седи дори на колене.
- Няма да убиваш. Те не са дошли да сеят смърт. Имат добри намерения – отсече Мендер и падна на земята.
Бич също изгуби баланс и мечът му стана неактивен, което позволи на Ножана да поеме въздух. Тя го погледна яростно, възседна коня си и заедно със зонките изчезна в неясна посока.
Еледан на свой ред застана над Мендер и опита да му подаде ръка.
- Явно не си толкова лош, колкото изглеждаш. Въпреки че не виждам нищо хубаво в теб – малко след тези слова Инигда каза заклинание и поклати жезъла. В този миг те изчезнаха.
Юзия изправи и двамата. Едвам ги придържаше. Успя да удари няколко шамара на Бич и същевременно да ги погали по главите.
- Как смееш да се задяваш с тази! – сопна се тя.
- Тази къдревелка и елфките бяха супер красиви и доста добре се биха – отбеляза Мендер.
- Какво искаш да кажеш? За малко не ви убиха и двамата? Нали бяхте „велики“ бичоградци?
- Добре де, красива е, но Юзия, ти си по-красива, с по-красиви женски извивки и чар! – каза Мендер, подмазвайки се.
- Тя е интересна. Знаеше за умението ми да управлявам метал и неутрализира меча, включително гривните ми. Вероятно знае и много други неща – каза Бич.
Нещо го накара да се пребърка и намери черна карта с надпис „Ножана“ в себе си. Кога беше успяла да я хвърли? По всичко личеше, че тя е и ловец на глави към Гилдията. Бич погледна към един от покривите. Сякаш имаше друг ловец на глави, който се беше опитвал да го убие.
Тримата, заедно с охранителите от Тигърград, се върнаха в лагера на войските. Бич все още не беше възстановен от последното сражение, което изстиска прекалено много от силите му. Тази разходка сред неизвестен селски пазар само показа, че всичко е възможно да се случи в този момент в страната. След тази случка Юзия и Мендериск много не оставяха Бич сам и не му се връзваха по акъла да ходят да пият по някакви долнопробни места. Освен това им предстоеше да догонят разбитата армия на червените орки и да си уредят сметките с Лорк Бандор.
* *
Двете сестри елфи се телепортираха в непозната за тях гора. Еледан беше бясна, защото за този вид телепортация се изискваха много от любимите ѝ лилаво-драконови кристали, които бяха много редки. Телепортацията ги пренесе на десет километра от селото. Не беше техника, която Инигда беше овладяла. Дори се водеше забранена техника, която малцина могат да ползват.. Техните приключения по време на тази война щяха да бъдат известни в историята като „Великите елфски странствания на Еледан и Инигда “.
* *
Блеро най-накрая беше спокоен. Беше се сдобил с важна информация от убития сенчест убиец. Чувстваше се спасител на човешката страна и похапваше, скрит в една конюшня, филия хляб и отпиваше от любимото си малиново вино.
Легенда
Описание на Юзия: Юзия е със сини, прави, дълги коси, големи сини очи и малко сладко носле, подчертавано от тънките ѝ устни. Тя е средно висока, около 168 см, с добро телосложение и е облечена в бяла копринена рокля.
Описание на Бич: Висок около 195 см с бръсната глава и свинска опашка. Кафяви очи и леко пусната брада. Естествено окосмен около гърдите, як, около 120 килограма, но не дебел. Облечен в лека броня от кожа с малко метални елементи. Бич проявяваше респект към противниците си от далеч.
Описание на Драконок: Един от седемте изковани артифакта от дракона Зорзор (известен на планетата Драгонсмърт като Зерзер). Изключително мощен снабден с червени кристали. Червените кристали са най-често срещания кристал на планетата, но почти невъзможен за коване в оръжия. В кристала дракона е вложил своето дясно око. Мечът може да контролира други оръжия изковани от метал. Всеки убит от този меч подържа Зорзор жив във вегативно състояние.
Битката при Дренинг: Това е последното и най-голямо сражение на войната, включващо коалиция от континента Драгонкост, състояща се от различни раси – елфи, орки и тролове, обединени в името на унищожаването на човешката империя на магьосника Дрестър. Дренинг е столица на човешката империя Дрест с император Дрестър.
Гилдията на Сенчестите Убийци (ГСУ): Това е официална организация, отговорна за ловците на глави. Те са организирани в локални клетки, всяка от които служи на интересите на конкретна страна. Гилдията има правила, които спазва, извършва санитарна дейност и пази света от психопати, убийци и дисбаланс в силите.
Кристали: Те произхождат от телата на паднали от космоса убити дракони в резултат на Великата Драконова Война между Зерзер и Червик Вишнек. В продължение на стотици и дори хиляди години телата на магическите създания са се абсорбирали в фауната и са се превърнали в кристали. Кристалите са различни по цветове и форми и дават различни сили.