Пародия: Телефон на Бъдещето

„Света Нокийца – Светият Дух

Този ден, докато Петър се отправяше към „любимата“ си работа, която нарича скъпоценно „Тъпкан Саст“, гледаше крачкомера си и, без да иска, стъпи върху нещо. За него беше типично да е разсеян и да се подхъзва или удря. Вероятно беше нервен поради факта, че любимите му колеги Ина и Захи не споделяха неговите интереси за доминация на света и катерене на планини. В същото време говореше по телефона с Ина и анализираше колко дълго биха уживяли мравките в открития космос. Подигна предмета, който се оказа стара метална кутия от изчезналите телефони Nokia 1100.

–            Ритнах кутия на телефон Nokia 1100, егати каръка съм….

–             „Чакай, чакай, я виж, дали на кутията не пише „Made in heaven“, преди да я хвърлиш и да направиш каквото и да е“, измърмори тя зачервена от другата страна на линията.

Обаче Петър, като гамен и не много заинтересован, първо метна кутията в контейнера за разделни отпадъци. Тръгна да я взема обратно. Но видя, че контейнера е празен и в него се намира само металната кутия.

• „Пепии, не прави нищо с тази кутия. Отвори я внимателно, ама много внимателно“, каза тя с типичната интуиция, знаейки способността му да не изпълнява правилно инструкциите. „Според Легендата на НОКИАЗАВРИЗМА има точно 10 такива телефона пратени от ангелите.“
• „Ангелче, а ти откъде знаеш толкова много за своите събратя?“, измърмори Петър. Той обичаше да я нарича така, заради безкрайната й доброта.
• „Слушай какво, чета много историческа литература, да не съм чула гък и не ми се влиза в дълбоки философски обяснения, които ти така или иначе няма да разбереш и ще оспориш“, отговори Ина.

Петър отвори кутията и какво да види – „телефон на времето“. Прочете бързо инструкциите и го включи.

• „Доколкото разбирам, с този телефон може да се телепортираш на различни места с времето и да изменяш събитията?“, казвайки това Пепи си почеса брадичката, ухилен до уши.
• „Да, нещо подобно, но не работи точно, както си мислиш… МОЛЯ ТЕ, НЕ ПРАВИ НИЩО, поне докато не прочета инструкцията… Ало, човек, слушаш ли ме???“, Ина получи бръчка от нерви в този момент, защото знаеше какво ще направи Петър.

Той първо щракна два-три пъти на стария телефон и се случи нещо неочаквано.

• „Ало, Ина, току-що видях Захи…“, измърмори Пепи с притеснен глас.
• „Какво направи и защо звучиш съсипан? Не ми казвай, че си го бърникал и си написал Захи и годината, нали???“
• „Ангелче, тя е с черна коса и някакъв противен рокеро-металяга около нея.“
• „Къде си, по дяволите!! Не прави нищо…“, Ина вече беше напълно на ръба на нервен срив.“

–             Той, той, той я е награбил, мамка му, абе Ина нещо не е като хората, защо изглеждам различно, о боже имам девствен мустак.

• „Идиотчо, така е, като не четеш инструкции, като се променя времето и отиваш в него си на същата възраст, която си бил тогава. И моля те не прави нищо! Абсолютно нищо, докато не проверя повече за този телефон…“

Въпреки предупреждението отправено от Радостинка, докато тя търсеше информация за телефоните-артефакти в интернет, се чу пъшкане и мърморене.

• „Захи, здравей, аз съм твой досаден колега от бъдещето и идвам да те питам нещо…“

Захаринка в този момент го погледна с ненавист, студен поглед и ококорени зелени очи.

• „Полиция, този е луд, моля, помогнете – изкрещя тя неочаквано.“
• „Мамка му, Ина, гони ме полиция, метал-рокер-бандит-захарофил, две кучета, тълпа от десет човека и един, когото съм го виждал, и всичко това пред НДК!!!“
• „Абе, човеко, я виж на телефона, в кой ден и година се намираш.“

Петър погледна Nokия-та си, докато тичаше (с девствен мустак) от 15 юни 2009-та година. Тогава той се усети, че беше ходил да бие един младеж пред НДК (истински случай), и беше събрал агитка от интернет гилдията си (група от подрастващи играещи заедно игри в интернет). Агитката беше от 10 души, но явно в този прозорец от време другият младеж също е имал агитка. В реалното събитие противника на Петър припада и не се стига до конфликт, а полицията започва да проверява документи, но те вече не са там. Обаче… заради вмешателството във времето нещата се развиват с друга хронология.

Петър успя някак си да се изплъзне от цялата тази тълпа зад него. Започна да си мисли, защо Захи реагира по този начин. Тя може да го е сбъркала с воайор или онанист. На Петър му се приплаква и се сеща, че в този период е още девствен.

Влезе в ресторант на известна верига за хранене и отново видя Захи. Тя обядваше със същия мъж на маса. Петър бързо си помисли, че е време да оправи нещата и да се обясни като хората. Тъкмо си поръчваше питие, когато видя служителка със синя коса.

• „Викиииии“, измърмори Пепи. (Вики или Сара беше негова колежка, която го прие в фирмата и препоръча за Team Lead)

В този момент в главата на Радостинка Божке, този ще каже нещо, което не трябва и ще направи по-голяма каша…

• „Вики, обич моя, това там е Захи, помогни ми да говоря с нея, тя ме мисли за някакъв…“

Виктория след като чу името си, получи моментален шок и натисна паник бутона. Полицейските органи бяха пред ресторанта и провеждаха разговор с биячите, дошли за Пепи.

30 минути по-късно, в тъмна софийска уличка около Витошка…

• –             Изплъзнах им се, ще умра, честно ти казвам… – мрънкайки Пепи по телефона с Радостинка.
• Да, нали ти казах, да не правиш глупости….човекО…..Защо отиде да се обясняваш на Виктория, която не те познава в този момент…. Всеки би реагирал така.
• Аз не бих, въпреки, че признавам, че е налудничаво. Исках просто да поработя още няколко месеца на една позиция със захарното момиче… а какви ги направих не знам.. Чу се шум в този момент. – Обяснявайки Пепи с много думи без да казва нищо съществено.
• Слушай какво, разбрах как се работи с телефона на бъдещото, но ме слушай внимателно – измрънка Ина ядосана, ама много ядосана.
• Ало, коя сте Вие, аз съм Петър Милев познат като МСК и говоря с вас по телефона.
• Петрее, какво стана??? – зачуди се Ина
• Не знам за какво говорите, но туко-що се появих и нямам спомен.
• Я ми кажи ти Цезар ли си? Кой ти е личния легион? – Измрънка Ина. (Докато работи в тази фирма Петър измисля няколко пародии и една от тях е посветена на Цезар и колегите му са персонажи от това време)
• Цезар? Легион? – зачуди се Петър. Ина помисли малко и стигна до извода, че Пепи се е сменил с друга своя личност и, че явно наистина има доста личности, но главните в главата са му МСК и ТКК. Успя да обясни на другия на МСК (чете се Мъсъкъ) каква е ситуацията.
• Опиши ми какво виждаш пред себе си в момента!!!!?
• Виждам, летящи чинии стрелящи с лазери – каза МСК с много сериозен тон.
• Сега ми кажи наистина какво виждаш и няма място за шеги.. – Изрепчи се Радостинка.
• Взривиха НДК туко-що….
• Добре, слушай, отваряш на съобщения и пишеш до номер 1403871234 следния текст „#-0“ без никакви добавки! Ясно ли ти е!!! Петър го написа и успя да се върне в настоящето. След дълъг диалог между двамата и внимателно прочитане на инструкциите те разбраха, че има общо 10 подобни телефона. На Петър се беше паднал 9-я, който носеше наименованието „Светия Дух“. За да може да се върне в настоящата времева линия човекът ползваш нокията трябва да е в директна комуникация чрез друго устройство с човек от настоящата времева линия. Ако няма подобна комуникация притежателя на телефона ще остане в миналото. Радостина се беше успокоила малко, защо сметна, че Петър „2“ МСК знае какво прави и отиде да се освежи.

В този момент МСК: Явно това със Захи няма да проработи както си мисля. Но защо да не се разходя в моето минало и да оправя някои неща. Ако имам възможност ще изкореня Ткк (чете се Тъкъкъ) от себе си.

• Ало, Петре, къде отиде??? – Ина видя, че разговорът беше прекъснат. На телефона й изписа, че не съществува такъв номер.
• Човеко, ще те убия – извика на глас Ина, като осъзна какво вероятно е станало.
• Чернокосата мацка на име Кристина влачеше през рамо Петър и се опитваше да го прибере в хотелската стая. Махна му сакото и вратовръзката.
• Време ти е да вършиш работа – измрънка Кристина.
• „Еииин нераздеееелен клас“ – много пияно отсече Петър. Кристина го погледна с недоумение.

В този момент от коридора се чу шум. Чуваха се двама спорещи младежи.

В реално време:

Ина разбра, че единственият начин да се добере до Пеmr и да го върне в настоящето е като поеме контрол над телефона чрез дистанционно управление. Но за целта трябваше да му разшифрува настоящата парола. Тя обаче не знаеше къде е Пепи, и нещо вътрешно я притесняваше. Реши да се обади на Захи.

• Захи, здравей, любов негова (Пепи нарича Захи като му звънне с шеговитото „Любов моя“).
• О, Ина, не ми говори и ти така, че ще ти затворя!
• Искам да те питам, знаеш ли къде си била на 19-ти май 2008-ма година?
• А, това е лесно, виж ми фейсбук, била съм на бал на приятелка в Сандански.

Ина за пореден път се шокира. Първият бал на Пепи е 19-ти май в Сандански.

• Захи, оставям те, че Пепи ги е наредил едни, ако не направя нещо, няма да има свят или няма да е такъв какъвто го искаме.
• Е, ако зависеше от него, сигурно нямаше да има Корея – измрънка Захи (Включително и американски военни, баскетболисти-програмисти, нигерийци и много други).
• По-лошо, по-лошо – измрънка Ина и затвори.

Какво се беше случило в новата времева линия на 19-ти май:

Пияният Петър, който всъщност се е пренесъл там чрез телефона на бъдещето, чува познат глас, докато го налага тогавашната му приятелка. Той с доста голям зор успява по гащи да излезе в коридора. Там вижда момиче, което се кара с момче. В случая вижда зелените очи на Захи, но реално не я вижда, защото вижда всичко тройно поради алкохола и действа по инстинкти. (Развитието на следващите събития остава загадка за читателите и се запазва за бъдещи тълкувания).

Настоящето – Ина

Актуалната времева линия на Петър след събитията в хотела в Сандански:

Той беше облечен в руска военна униформа. По всичко личеше, че беше поне генералска. Гледаше ръцете си, които бяха цели в кръв и се озърташе наляво и надясно. Навсякъде имаше кратери, останки от танкове и самолети. Пред него на масата имаше отворено куфарче, което на гърба си имаше картинка с бомба и надпис АТОМ.

• По дяволите, да не съм нападнал Корея – измърмори Петър, докато се оглеждаше.

Настоящето при Ина:

Ина беше от няколко часа на тръни и продължаваше да мрънка какъв бой ще му удари, но няма да му удари, защото ще му хареса. Накратко казано, тя изчисли правилния ъгъл, под който светлината пада в Хеопсовите пирамиди и смесвайки го с любимия цвят на Пепи, получи втората буква от паролата – „А“.

Актуалната времева линия на Петър:

Петър все още се разхождаше по бойното поле. Няколко войници му козируваха и отдаваха почит. Той се огледа странно и видя в краката си пропагандни материали и листовки. На повечето беше изобразен в стила на Сталин и Путин. На една от тях видя себе си изобразен с дигната ръка и Захи козируваща до него, също в униформа. Петър погледна леко наляво и леко надясно и започна да сгрява какво същност е станало.

В главата му – личностите:

Петър „МСК“: Съжалявам, момчета, просто бях в хотела и…Трябваше да действам!

Петър „Ткк“: Знаех си, че аз трябва да контролирам тялото, не ти…

Петър „Дон Пепино“ : Пичове, станалото, станало, но другия път Петър МСК да брои до 5 или до 12, най-добре.

Петър „МСК“: Ами, аз чух глас и…

Петър „Ткк“: Пич, ти като чуеш Захи и всички тези глупости…Просто не можеш да се спреш..нали? Представям си ако е някоя жена, която обичаш…

Настоящето – Ина

Ина научи програмиране и хакна американския атомен флот, след което пренасочи сателитите им. Чрез всичките сложни комбинации успя да установи, че вероятната парола е „Zaxi“. Обаче имаше и цифрови символи, за които не беше все още сигурна.

Актуалната времева линия на Петър

Пепи беше доста объркан от личностите в главата му и нямаше идея какво точно е сторил. Пред него се доближи един от войниците и започна да му докладва. В крайна сметка Пепи разбра, че се намира в България. Някак си е станал президент на Руската федерация и американските тайни служби са отвлекли Захи. Радостина не е била около него да води дипломатичните преговори. Точните думи са му били:

• „Ангелче, глей как се прави.“

След като не е успял да достигне с дипломация до Захи, Петър е изстрелял три ядрени глави към САЩ. Последвало е ядрена война и в нея са избити над 8 милиарда хора. Единствените оцелели народи са били руския и корейския. Петър като чу за корейците, се ядоса.

• Как така са оцелели, точно тъпите корейци? Нали тях исках да ликвидирам, мамка му… – телефона му изпищи. Погледна нокията и видя съобщение…

Настоящето

Радостина след като разкри няколко топ убийства, които бяха загадки поне няколко века, тя взе числата от сложните уравнения и ги добави към „Zaxi“. Паролата се оказа, че е „Zaxi1234“. Изпрати я на смс и повика Пепи обратно в настоящето, като чрез команда „#-9“ отмени всички промени в бъдещето и миналото. Ина се ядоса, че е загубила много часове в разшифроването на паролата вместо да опита направо. Все пак, тя му знае начина на мислене. Реши да го провери и да му звънне.

• Ало, Петре, къде си??? – измрънка ядосано Ина!
• Ало, аз съм Петър Милев, приятно ми е, а вие сте???

Като чу това, Ина й залютя пред очите. Боже, този пак се е сменил.

След ново тълкуване на инструкциите, с Ина бяха установили, че всеки телефон има свое собствено специално умение. Обикновено телефон на бъдещето може да променя локацията във времето не повече от 3 пъти за 24 часа. В случая специалното умение на телефон „Светия Дух“ позволяваше да се променя повече от 3 пъти, но имаше един минус. Всеки път, когато Пепи промени времевото пространство, той е с нова личност, или една от всичките му 365. В повечето случаи си няма на идея какво е правил. Освен това, след като Ина е активирала дистанционното управление на телефона на бъдещето, само тя може да му бъде партньор и диспечер, освен ако друг не знае тайната команда.

Ина все пак има своите ангажименти и нямаше как да бъде на разположение 24/7. Условието е Петър да избягва да предприема каквото и да е, докато тя е заета и няма как да се включи.

Не така мислеше притежател на друг телефон на бъдещето.

Настоящето на Ина

Ина заедно с любимия си човек и приятели бяха на историческа викторина в престижно софийско вечерно заведение.

Настоящето на Захи

Захи се беше преуморила от хилядите си ангажименти и едва сега осъзна, че онова „нещо“ от известно време не я е спохождано. Сякаш дори една муха не я беше дразнила. И все пак — нещо започна да я човърка отвътре. Тя погледна навън през прозореца и си направи поредното кафе.

Странно… Яла съм. Бях при приятеля си. Наспала съм се. Свърших си всички задачи. И въпреки това ми се струва, че нещо не е наред, мислеше Захи.

Реши да пусне телевизора.

Извънредна емисия:
„Терорист с български произход отвлече известни алпинисти и се разби със самолет на връх Еверест. Няма информация за оцелели. Според очевидци исканията му са били: ‘България на три морета. Да живее Русия и всички корейци на Марс.’“

Захи, щом видя снимката на терориста, изплю кафето си.

Промененото настояще на Петър

Петър от няколко минути измръзваше на връх Еверест в планина Еверест. Тъкмо да загуби съзнанието, когато му се привидя черна котка със зелени очи.

• Не ги виждам, мамка му, измърмори и се шокира.

Огледа се и видя разбит пътнически самолет. Той се беше оплел с колан в пилотската кабина. Около него имаше само трупове, а той беше тежко ранен. Петър се зачуди как точно беше стигнал до там. Нямаше никакъв спомен и никаква връзка с Ина. Обикаляха го алпинисти, повечето от тях си правеха селфи за спомен, а други просто умираха на върха. Петър беше достатъчно проницателен да разбере, че шанса да умре там е голям (ти сигурно се шегуваш). Дори не знаеше в чие времево пространство се намира. Изведнъж от личния му телефон се чу мелодията на „overtaken“, беше я сложил като му звъни Захи.

• Ало, здравей, любов мояяяяяяяяяя!
• Ще ти затворя и пребия ако продължиш в същия дух.

В този момент Петър за една бройка да се задави със собствената си кръв.

• Захарно момиче, радвам се да те чуя! Аз такова онакова нали знаеш…

Захи започна да му налива акъл и да мрънка по нейния си сладък начин. Освен това му каза, че е токсичен киселяк. За това не му звъни и не му чете чатовете. Петър тъкмо да загуби отново съзнание, докато слушаше Захи и видя… Средно на ръст момче се препъваше пред него, говорейки по същия телефон на бъдещето. Момчето си беше изгубило очилата и нищо не виждаше… Под нищо не виждаше автора визира – че героят опипваше трупове и дори сбърка очилата си с измръзналите топки на един от труповете.

• Заповядай, тези цайси са твой.
• Сърдечно ви благодаря, нека господ ви позлати! – измрънка младежа
• Боже, какво по дяволите правиш на Еверест – измрънка Петър, докато си придържаше разкървавения корем и червата.
• А, Пепи, каква нещастна изненада, ами имам малко работа със самолета зад теб, там са едни счетоводни документи на Тъпкан Саст и Маминка. (Майка му е директор във фирмата, в която Петър работеше.)

Божо направи няколко крачки и се порови във вещите от разбития самолет. Намери малка черна кутия и я прибра. Погледна умиращия Петър и го пребърка.

• Ще взема тази снимка. Малко си я изцапал. Прочем не знаех, че имаш нейни голи снимки. Имаш вкус. Дано да не се видим повече, но ако се видим можеш да ме убиеш.. – измрънка Божо

Петър все още слушаше конското от Захи докато Божо му мрънкаше на главата и го пребъркваше.

• Кой номер е телефона на бъдещето ти? Кажи ми! – изрече с все сили Петър.
• Ох, такава била работата значи. Вероятно ти си номер 9. Добре ще ти кажа, аз съм 10!
• Можеш ли да викаш дяволи? – ококори очите Петър и изплю поредната кръв.
• Ами нещо такова. Мога да ти уредя среща с дявол! Все пак ми даде очилата и съм ти задължен. Желаеш ли? Петър помисли за точно една секунда и прецени адекватно ситуацията. Кимна уверено и каза „Давай“.
• Добре, когато се върнеш в настоящето, ще получиш смс на телефона на бъдещето. Отговори искрено и ще се озовеш в леговището на дявола. Неприятно ми беше!Това е всичко от мен и дано не се видим повече, поне не живи! Божо набра някакви числа на телефона си.
• Симона, връщай ме. – след като каза това, той изчезна… Но имаше един проблем. Не, не беше разговорът, който още Петър провеждаше със Захи. Времевата линия толкова много се обърка, че след изчезването на Божо, се появиха огнедишащи дракони и всякакви влечуги.
• Захи, мила, няма да ме убият военните…..
• Още ми говориш за военни и война, и няма да ти звънна повече, ясно ли съм!
• Ако ти кажа, че срещу мен лети огнедишащ дракон и разтопява леда на Еверест, ще ми повярваш ли!!! Нервите на Захи не издържаха и затвори телефона мрънкайки, че Пепи е токсичен и ужасен, и че повече няма да си говори с него, че не става за мъж, дори да си нямаше мъж и такива неща (Нали съм си тънкообиден)…

Драконът се изправи срещу лежащия герой. Започна да къса плът от телата на загиналите алпинисти. Зад него се появиха бели бродници — сякаш излезли от „Игри на тронове“.

От мъглата пристъпи човек със светещо око. Гласът му беше спокоен, почти тържествен — беше се върнал от някъде.

Петър някак успя да се изправи. Издърпа парче желязо от корема си. Полюля се. Погледът му беше леден. Изплю кръв. Изпсува.

После, с хладнокръвие, вдигна нокията. С последните си сили успя да набере командата.

Другото пространство

Петър се намираше в изоставен град. Нямаше абсолютно никаква следа от човешка дейност на улицата. Нямаше коли, нищо освен необитавани сгради. Той се огледа и се опита да намери нещо познато или поне да разбере къде е. Сякаш изживяваше дежа вю. Беше виждал вече тази улица и тротоара й. Нещо не му изглеждаше наред. Сякаш някой друг управлява действието. Сякаш е наблюдаван. Тръгна да се разхожда по тротоара, имаше усещането, че някой го следеше. Забърза хода си, другия също. В момента, в който достигна до зелена врата на гараж, Петър опита да се обърне към преследващия го. В този момент бомба се взриви в гаража и взрив отнесе Петър, който падна тежко ранен на няколко метра от гаража. Съзнанието му се замъгли.

Настоящето на Ина

Ина играеше за предпоследен въпрос от историческите и водеше убедително. Пиеше чаша вино и танцуваше. В другото пространство Петър беше успял някак си да извади телефона на бъдещето, но вече нямаше сили да набере каквото и да е от него. В този момент женска ръка натисна няколко бутона на телефона. Петър единственото, което успя да види, беше че ръката беше с червен изчистен маникюр.

Среща с дявол

Петър се озова завързан на стол в пещера. Устата му също беше завързана. Пред него стоеше дявол с рога и крила. Дяволът беше взел формата на жена и изглеждаше досущ като Симона(колежка), с разликата, че очите му бяха червени, а кожата му черна. Петър се намръщи. Завъртя няколко псувни на ум. (Едно от мрънканията на ум беше, че никога не получава това, което иска)

• Ти, отговори правилно на смс-а, който е покана за срещата с мен. Петър измърмори нещо, но не каза нищо, защото беше със запушена уста. (Звучеше като някакво несмислено обяснение на досущ като негов познат колега)
• А да, вярно, сега ще ти отвържа устата – измърмори дяволът-жена.

• Защо си в тази форма по дяволите? Обличай се и да си ходим! – отсече ядосан Пепи.

• Не знам как ме виждаш, всеки ме вижда по различен начин, спрямо неговите собствени сетива и желания. (Петър се опита да го визуализира с по-големи очи, човещинка (другите очи))

• Добре, да отидем на думата си! Какво мога да получа от теб???

• Ти си тук, защото това е специално умение на притежателя на телефон на бъдещето. Всеки получава право да му бъде изпълнено негово желание, но трябва да плати цената.

• Каква е цената и имали лимит на желанието? – любопитстваше Пепи.

• Цената зависи от желанието. Но да те предупредя, желанията са осъществими само ако зависят от теб, ако засягат други хора, цената е висока и може да ти коства всичко.

• Цена… За какво ми е този живот, ако не е такъв, какъвто го искам. Добре, Дяволо-Мони-Симони, ще играем на или всичко или нищо. Позволи ми да хвърля една монета. Ако се падне ези, ще искам нещо, което нямам право да искам, ако се падне тура, ще се задоволя с по-обикновено желание!

Петър метна монетата пред дявола, и тя се завъртя няколко пъти, удари тавана на пещерата и падна пред краката им. В този момент космите на Петър настръхнаха. Резултатът от този избор авторът на пародията няма да разкрие в този момент.

След събитията, но в настоящето

Ина и Захи мрънкаха в една стая, а Пепи седеше завързан на стол целия подут и в безсъзнание.

• Като го познаваш какъв е, защо му позволяваш да се забърква в глупости – измрънка Захи.
• Ами, откъде да го знам, че ще прави глупости по цял ден. Човек прави глупости, па се умори, па спре – възмути се Ина.
• — И сега как да го върнем в правилното поведение и във времевата линия? Той нищо хубаво няма да надроби и накрая пак ще се откажем от него — както винаги правим… — измрънка
• Ще проверя в архивите на НАСА там може да има подсказка от извънземните и да ни послужи с нещо – каза Ина.

В този момент Петър заедно със стола изчезна.

• Ебаси му, какво стана??? – Възмути се Захи.

Ина получи смс на телефона, че някой се е озовал във времева линия, където Пепи е главно действащо лице. Някой искаше да промени нещо в миналото на Пепи. В смс-а пишеше, че потребителят притежава Nokia 101 6 от 10, известен като „Дама Пика“.

Захи започна да мрънка и да се възмущава.

• Страхотно, понеже не ми досади достатъчно, не ми трови нервите и не ми повдига предимно неприятни теми, а сега трябва да се занимавам да го спасяваме. Вместо да си легна при гаджето… пф… В следващия момент се чу друг смс.

Ина погледна към Захи, а тя извади от задния джоб на сивите си дънки (които Петър не харесва), Nokia 101 и го разцъка с червения си маникюр.

• А да, бях забравила, имам малко работа, чао, Инче.

Следва продължение „Лиза, Мона Лиза“.