Коледа и Нова година
Тази година големите празници бяха малко странни за мен. Не че в семейството ми има някакви строги традиции в това отношение, но все пак усещането беше различно. На Великден бях в Мадрид, а тази Коледа я прекарах… в планината.
За Бъдни вечер всеки е със семейството си – някой с по-голямо, някой с по-малко. Не пожелавам на никого да е сам, а за съжаление има хора, за които това е реалност.
Моята Коледа
Ако следите блога ми, знаете, че през последния месец–два прекарвам доста време в компанията на двама нови за мен хора – Ани и Сашо. По идея на Ани ни предстоеше коледен обяд на Витоша, на място близо до хижа Алеко. Очакваше ни и домашен коледен козунак.
Знаех, че срещата ще е около обяд, но нямахме фиксиран час. Излежавах си спокойно, когато Ани ми се обади:
„Тръгвам за Алеко.“
„Изчакай ме да сме с една кола!“ – реагирах аз.
За около 15 минути се оправих и потеглих. В крайна сметка Ани ме изчака и започнахме да се катерим към Алеко с Дъстъра.
Щяхме да се срещнем с още едно момче горе, при хижата. Валеше сняг, трупаше, а снегорините още не бяха минали. Малко преди лифта на Романов вече имаше закъсали коли – и ние не направихме изключение. Ако не бях дал път на слизащите автомобили, вероятно щяхме да минем.
Решихме да обърнем. Ани пое волана, аз – бутането. Паркирахме така, че да можем после да излезем, а аз – с летни обувки, насред пресен сняг и все още с контузени крака. Хванахме пътеката от Романов към хижа Алеко.
Няма да крия – изостанах доста от Ани, която се радваше на снега като малко дете. Свеж сняг, истинска магия! Направих едно стори пред хижа Алеко, докато Ани ми пееше на живо „Jingle Bells“. Един приятел ми писа: „Мислех, че музиката е от сторито.“
Събрахме се с неин приятел и отидохме да хапнем в Molten – нещо като хижа-гостилница на около 200 метра от Алеко. Там опитах крем супа от червен боб с бекон и домашен козунак в два варианта, приготвен специално за нас. Човекът, който стопанисва мястото, е планинар и приятел на Ани. Известни са и с кокошата си чорба, но аз пропуснах.
След хапването се разходихме из пухкавия сняг. Направиха на Ани „мечка“ в снега, а аз благородно завидях. Имаше замеряне със снежни топки, ангели в снега и много смях. Беше студено и забавно. Аз бях с неособено подходящи дрехи и карах по-внимателно.
С помощта на компанията и лудото каране на Ники стигнахме до моя Дъстър. Оказа се, че Ники е доста добър шофьор – няколкото километра до колата ги преживяхме като истински офроуд по сняг и лед.
27.12.2025 – С роза на Мусала
Знаех от Ани, че има планирано качване на Мусала. Аз пък исках да участвам и в излизане с Колектива от хижа „Иван Вазов“. Тайно се надявах да съчетая и двете – и мисля, че успях.
Исках да присъствам на първото ѝ зимно качване на Мусала и да го направя специално. Как точно – ще разкажа в отделна публикация. Само ще спомена, че подарих роза на върха и документирах изкачването ѝ. Това катерене също беше част от моята Коледа.
Нова година
Нова година и рожденият ми ден са двата дни в годината, на които държа най-много. За мен е важно с кого ще ги прекарам.
Миналата Нова година, макар и с известни драми, беше силна. Бях с хора, с които преживях много емоции и приключения през последната година и половина. Тази година обаче се очертаваше без ясен план.
Декември беше изключително динамичен – нови компании, нови запознанства – и въпреки това нямах конкретна идея. В крайна сметка получих покани от две места и реших да ги съчетая, макар и леко „изпросено“ от моя страна.
До около 23:00 щях да съм с част от приключенската ни група – вече почти семейство. След това трябваше да се присъединя към новата ми компания от приключенци, хората, които направиха последните два месеца от 2025 г. по-смислени и по-цветни.
Планът беше да се качим на Копитото и да гледаме новогодишната заря. Това обаче не се случи – голям трафик, заледени участъци и коли без вериги. Моята щеше да стигне, но реших да се върна, за да сме заедно.
За съжаление след зарята всеки пое по своя път. Очаквах някакво продължение…
